Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скромната Веселка започна на чисто след Фермата: смени мъжа и преобърна живота си на 180 градуса!
  • Новини

Скромната Веселка започна на чисто след Фермата: смени мъжа и преобърна живота си на 180 градуса!

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
vevasivaslvaskv.jpg

Многодетната майка стана победител в риалитито за втори път

25-годишната Веселка от село Борима, майка на три деца и победител във „Фермата“ 5, стана победител и в осмото издание на риалитито Мостът на времето. Тя спечели най-голям процент от зрителския вот и с общо 44 точки грабна голямата награда за втори път, предава bTV. На второ място остана Чавдар с 42 точки.

Трудният ѝ живот отвежда Веселка през много перипетии. Тя обаче остава оптимист. След като разказва тежката история на живота си, тя е категорична – „Винаги има решение. Няма безизходица!“

 

Не изпускай тези оферти:

 

10 факта, които не знаете, за Веселка, която спечели 100 000 лв. от „Фермата“

1. На 15 г. се научава да работи на банциг.

2. На 18 ражда първото си дете, но продължава да работи, защото работата ѝ била на 200 метра от дома ѝ.

3. Започва да работи в дърводелска фирма, когато е бременна във втория месец със сина си.

4. Шефът ѝ я уволнява, когато разбира, че е бременна.

5. Напуска жилището на приятелката си, в което живее до момента и първата вечер спи със семейството си в жилищен вход.

6. Следващата ѝ работа е в „Топливо“, където е единствената жена.

7. След като излиза от „Фермата“ 5, Веселка се разделя с мъжа си и се мести с децата си в Троян. Спира да се занимава с дърводобив, продава конете си и започва да изработва сувенири и бижута.

8. Завършва техникум със специалност „Горски лесовъд“.

9. С наградата от участието си във „Фермата“ купува стара къща в село Борима, която превръща в къща за гости.

10. От първото издание на „Фермата“ научава, че традициите трябва да се спазват. В дома ѝ през декември от рано текат приготовленията за Коледа. За празника традиционно слагат на масата сарми, боб, пълнени чушки и други неща. „Трябва да се пазят корените и миналото да се предава на поколението“ – споделя тя.

„Разбирам се повече с мъжете. За тях черното е черно, бялото – бяло. Аз приятелки жени нямам“, каза триумфиралата в 8-и сезон на риалитито „Фермата – Мостът на времето“ конегледачка Веселка Маринова. 25-годишната майка на три малки дечица успя да спечели формата за втори път.

Веси ще инвестира печалбата в къща, която е купила в с. Борима, откъдето е родом. Надява се скоро да стане къща за гости, която да кръсти „Фермата на Веси“, и да е на спокойствие със семейството си.

„2-3 години сме живели без ток и вода. Сега мечтая за собствена къща, собствена стряха. Да живея на мое си място. Искам да имам още коне, децата са ми достатъчно“, откровеничи Маринова в добавка на факта, че все още живее заедно с родителите си. Макар в момента да не са заедно с втория си мъж, когото тя избира по разум, разпределят грижи и финанси за децата.

„За участието ми във „Фермата“, както и в конкурса „Мисис България“ той ме подкрепи и каза: „Ще е яко! Изобщо да не ти пука какво ще кажат хората“. Докато първият ми мъж много пиеше и биеше. Единственото хубаво нещо, останало ми от него, е дъщеря ми Вяра.“ В селцето, наброяващо 809 човека, тя отрасва и започва да работи от 15-годишна възраст с банциг и наравно с мъжете сече дърва и гледа коне.

„Не ме е страх от работа. Страх ме е да не остана без работа!“, казва тя, предава „България днес“.

Фермерката, чиято звезда изгря в петия сезон на предаването, не харесва шарени и искрящи тоалети, обича черния цвят. За нея тази победа е ново начало и в момента е много щастлива. „Когато си затворен и си далеч от работа, проблеми, пари, сякаш времето спира и оценяваш важните неща.

В живота си човек понякога прави малки крачки, друг път – големи. След „Фермата“ аз направих огромна стъпка. Вече не се занимавам с дърводобив, а с изработка на сувенири и бижута. Искам да покажа, че няма невъзможни неща! Човек никога не трябва да се съмнява в себе си!“, добавя победителката в риалитито.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Известно лице почина, други двама са с опасност за живота след меле на пътя София-Варна
Next: Азис предрекъл собствената си смърт: Никога не съм го казвал и това е мястото, на което за първи път го признавам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.