Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: България загуби светило в медицината
  • Новини

Скръбна вест: България загуби светило в медицината

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
vsdfbskfdbkdglngflkhnjh.png

Почина професор дмн Христо Куманов – основател на клиниката по онкоурология в УМБАЛ „Александровска“.

„С покруса и дълбока печал узнахме вестта за смъртта на един от най-забележителните уролози у нас – проф. Христо Куманов. Той е един от доайените на българската урологията, основоположник на бъбречните трансплантации у нас.“, написаха колегите му от лечебното заведение.

 

Роденият през 1934 година проф. Куманов завършва медицина в София и изминава пътя от участъков лекар, през асистент и доцент, до професор по урология, която определя като „кауза за упорити хора”.

Бил е дългогодишен уролог и трансплантолог в УМБАЛ „Александровска“, основател на Клиниката по онкоурология (1992г.) и на Центъра за интермитираща хемодиализа в лечебното заведение, ръководител на Катедрата по урология при Медицинска академия, дългогодишен директор на Научния институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация, и директор на Изпълнителната агенция по трансплантации в периода 2005-2009г.

Проф. Христо Куманов е един от основателите, организаторите и участниците в бъбречната трансплантация в България, осъществена успешно от екип на Александровска болница през 1969г. Награждаван е с български и международни награди за клинична и преподавателска дейност.

Автор е на десетки монографии и има над 330 научни труда, публикувани у нас и в чужбина. Голяма част от тях са посветени на трансплантологията на органи и на връзката между апарата за хемодиализа и болни с ХБН на хронична хемодиализационна програма.

Бил е член на урологични дружества и организации в много държави, представител на България в Световната урологична асоциация и два мандата член на УС на Европейската асоциация по урология. Обявен е за медик на 2003 година, а през 2005г. е удостоен със званието Почетен гражданин на София.

Проф. Христо Куманов остави трайна и изключително значима следа в урологията и трансплантологията във всичките им измерения. Неоценим е приносът му за изграждането на няколко поколения уролози в България.

Той бе изключителен професионалист и личност с много добродетели – честен, позитивен, отзивчив и отдаден на медицината. Ще го запомним като взискателен, строг и справедлив преподавател и колега, изключително загрижен за българското здравеопазване, ерудиран клиницист с богат опит в урологията, съчетани с висока колегиалност, всеотдайност и благородство.

Поклонението ще се извърши на 4 април 2024г. от 14:30ч. в храм „Св. Георги“, гр. София (на Петте кьошета).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧЕТИРИ зодии няма да знаят къде да си дянат парите! Голямата печалба е само въпрос на време:
Next: Студът нахлува само след няколко дни с гръмотевични бури и градушки

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.