Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! България плаче: Отиде си легендарният Христо Ганов
  • Новини

Скръбна вест! България плаче: Отиде си легендарният Христо Ганов

Иван Димитров Пешев юли 7, 2022
hrsisitoganov.jpg

Почина писателят Христо Ганов (1938-2022), съобщиха от Съюза на българските писатели (СБП). Авторът на редица творби в областта на поезията, превода, мемоаристиката и сценаристиката е починал днес след дълго боледуване, предаде БТА.

В различни периоди от живота си е административен секретар на писателската организация и се ползва с уважението на колегите си, допълват от СБП.

Христо Ганов е роден на 3 януари 1938 г. в село Брест, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, а висшето си образование (медицина) – в град Пловдив. Работи като лекар, като редактор в издателство „Христо Г. Данов”, журналист във вестник „Народна младеж”, редактор в списание „Дружба”, завеждащ отдел към дирекция „Творческа” при ДО „Българска кинематография”, референт в Съюза на българските писатели, редактор и отговорен секретар в списание „Пламък”, главен редактор на алманах „Мизия” (Плевен).

Автор е на стихосбирките „Самооткритие” (1966), „Същност” (1967), „Червени есени”, „Времето е път”, „Следобед”, „Кафяви острови”, „Суеверие, наречено любов”, „Антизвезда”, „Лирична азбука”, „Студеният връх на огъня”, „Евангелие за българи”, „Цвят и дума” (стихове, посветени на българските художници), „Потъмнели отблясъци”, „Случайната сълза в окото” (2007), „Вървя към дъжда” (2008), том литературна мемоаристика „Животът на думите и думите на живота”.

Превел е поемата „Стена” на литовския поет Юстинас Марцинкявичюс. Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов (едната от които печели анонимен международен конкурс) и на кантата „България и Русия” на композитора Димитър Николов.

Сценарист е на 10 документални научнопопулярни филми и филмови импресии. Негови поетични творби са преведени на над 10 езика, награждавани са в национални и международни конкурси. Заслужил гражданин е на Плевен. Насител е на националната награда за поезия „Георги Джагаров“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учени откриха, че РАКИЯТА е изключително ПОЛЕЗНА за здравето
Next: МВР крие, че полицайка е била в колата на убиеца Георги Семерджиев

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.