Скръбна вест! Внезапно почина велик певец и актьор. Поклон

Хари Белафонте, певец, актьор и неуморим активист, почина на 96-годишна възраст. Причината за смъртта е сърдечна недостатъчност, съобщи неговият говорител пред „Ню Йорк Таймс“.

Освен, че е известен със своите световни хитове като „Day-O (The Banana Boat Song)“, Белафонте е и носител на наградата „Тони“ за актьорско майсторство и участва в множество игрални филми.

Той прекарва живота си в борба за различни каузи. През 60-те години на миналия век финансира многобройни инициативи за осигуряване на граждански права на чернокожите американци, води кампании срещу бедността, апартейда и СПИН в Африка и подкрепя леви политически фигури като кубинския лидер Фидел Кастро и венецуелския Уго Чавес, предава БГНЕС.

Белафонте е роден през 1927 г. в работническия Харлем, Ню Йорк, и прекарва осем години от детството си в родната Ямайка, където живеят бедните му родители. Връща се в Ню Йорк, за да учи в гимназията, но се бори с дислексия и отпада в ранните си тийнейджърски години. На 17-годишна възраст през март 1944 г. се записва във военноморските сили на САЩ и работи като товарач на боеприпаси в база в Ню Джърси.

След края на войната работи като помощник на пазач, но се стреми да стане актьор, след като гледа пиеси в Американския негърски театър в Ню Йорк (заедно с колегата си Сидни Поатие). Посещава курсове по актьорско майсторство, в които негови съученици са Марлон Брандо и Уолтър Матау, и които заплаща с пеене на фолк, поп и джаз номера на концерти в нюйоркски клубове, където му акомпанират групи, сред чиито членове са Майлс Дейвис и Чарли Паркър.

През 1954 г. издава дебютния си албум – колекция от традиционни народни песни. Вторият му албум, „Belafonte“, е първият No 1 в новата класация за албуми на Billboard в САЩ през март 1956 г., но успехът му е изпреварен от третия му албум през следващата година, „Calypso“, включващ песни от ямайското му наследство. За първи път той представя стила калипсо на американците и става първият албум, продаден в над един милион копия в САЩ.

Водещата песен е „Day-O (The Banana Boat Song)“, характерна за Белафонте – тя остава 18 седмици в британската класация за сингли, включително три седмици под номер 2.

Неговата версия на „Mary’s Boy Child“ е на върха на британската класация по-късно същата година, а „Island in the Sun“ достига № 3. Той издава 30 студийни албума, както и съвместни албуми с Нана Мускури, Лена Хорн и Мириам Макеба. Последното издание му носи една от двете награди „Грами“; по-късно е удостоен с „Грами“ за цялостно творчество и с наградата на президента на Академията за заслуги.

Първият запис на Боб Дилън – свирещ на хармоника – е в албума на Белафонте от 1962 г. „Midnight Special“. Предишната година Белафонте е нает от Франк Синатра да свири на президентското встъпване в длъжност на Джон Кенеди.

Белафонте поддържа актьорска кариера успоредно с музиката, като през 1954 г. печели награда „Тони“ за участието си в музикалното ревю „Алманахът на Джон Мъри Андерсън“ и участва в няколко филма, най-вече като една от главните роли в „Остров под слънцето“, заедно с Джеймс Мейсън, Джоан Фонтейн и Джоан Колинс, с която има връзка. На два пъти е в двойка с Дороти Дендридж – в „Кармен Джоунс“ и „Bright Road“, но отказва трети филм – адаптация на „Порги и Бес“, която намира за „расово унизителна“.

По-късно казва, че това решение е „помогнало да се разпали бунтарският дух“, който се е зараждал в него, и който го превръща в активист през целия му живот.

Наставник е на Мартин Лутър Кинг младши и Пол Робсън, а през 1963 г. извежда Кинг от затвора в Бирмингам, Алабама, и е съорганизатор на похода към Вашингтон, който завършва с речта на Кинг „Имам една мечта“. Финансира също така Freedom Riders и SNCC, активистки организации, борещи се срещу незаконната сегрегация в американския юг, и работи по кампаниите за регистрация на избиратели.

По-късно се фокусира върху редица африкански инициативи. Организира благотворителния албум „We Are the World“, в който участват много звезди и който набира над 63 млн. долара за подпомагане на глада, а албумът му „Paradise in Gazankulu“ от 1988 г. протестира срещу апартейда в Южна Африка. През 1987 г. е назначен за посланик на добра воля на УНИЦЕФ, а по-късно води кампания за изкореняване на СПИН в Африка.

След като се възстановява от рак на простатата през 1996 г., той се застъпва за повишаване на осведомеността за това заболяване.