Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест. Едва на 30 години почина един от най-добрите футболисти играли в България
  • Новини

Скръбна вест. Едва на 30 години почина един от най-добрите футболисти играли в България

Иван Димитров Пешев юни 13, 2022
djdodidlukoki.jpg

В понеделник долетя кошмарна новина, която до някаква степен засяга и българския футбол – бившата звезда на Лудогорец Джоди Лукоки почина на едва 30-годишна възраст.

Роденият в ДР Конго флангови футболист бе част от тима на разградчани в продължение на цели пет години – между 2015 и 2020-а, като в този период стана пет пъти шампион на България.

Футболният му път започва в Нидерландия, където родителите му емигрират заради войната в Конго. Лукоки е част от академията на Акяс в продължение на четири години, като записва и 35 мача за първия тим.

След това кариерата му премина през отборите на Цволе, Лудогорец, турския Малатяспор и приключи в Твенте. Там Лукоки игра до февруари 2022-ра, когато договорът му бе прекратен, след като крилото бе обвинен в сексуално насилие срещу приятелката си.

Лукоки бе осъден на три години условно и 80 часа общественополезен труд.

Малко след осъдителната присъда обаче бившият футболист на Лудогорец почина. Засега не се изключва и версията за убийство.

Според холандския вестник „Het Parool“ крилото е бил нападнат, докато е бил на семейна сбирка през уикенда. В неделя Лукоки е станал жертва на брутален побой, но не е отишъл в болницата веднага. Все пак няколко часа по-късно играчът е потърсил медицинска помощ, оплаквайки се от тежко главоболие и остри болки в коляното.

Ситуацията му е била толкова тежка, че лекарите са решили да му ампутират крака, който вече е бил сериозно инфектиран, но след операцията Лукоки е изпаднал в кома, а в 6 сутринта в понеделник сърцето му е спряло.

Изданието допълва, че Лукоки е страдал от сериозен недостиг на кислород в мозъка, като една от възможните причини за това е вдишване на сериозно количество райски газ.

От полицията вече са потвърдили, че са получили сигнал за инцидента и вече разследват побоя. Според наличната информация Лукоки е получил сериозни наранявания, но засега останалото е обвито в мистерия.

Разследването продължава, но от полицията уточняват, че все още не е ясно къде се е състояла въпросната семейна сбирка, нито се знае мястото на атаката срещу Лукоки.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Качиха важна руска секретна информация: Кремъл готви преврат в България
Next: Ефирът се тресе: Виктор Николаев си изпусна нервите и скочи на нагъл депутат от ПП

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.