Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Намериха мъртва в дома й в Лондон вдовицата на Петър Увалиев
  • Новини

Скръбна вест: Намериха мъртва в дома й в Лондон вдовицата на Петър Увалиев

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
dsflkgskfdhkfgdhjfgh.png

Почина вдовицата на видния наш дипломат и интелектуалец Петър Увалиев Соня Рув-Увалиева. Тъжната новина съобщи българският посланик в Лондон Марин Райков.

Тя е намерена мъртва в дома си в неделя.

 

Петър Увалиев (1915-1998) е български дипломат, писател, публицист, сценарист и режисьор. Завършва право и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1936 г. и започва работа в Министерство на външните работи (1936-1947). Постъпва в Дирекцията по печата към министерството, през 1942 г. е секретар на българската легация в Рим, Италия, втори секретар е на българската легация в Лондон, Великобритания (1947).

 

Петър Увалиев с Джералдин Чаплин (в средата) и съпругата си Соня Рув

През 1948 г. емигрира във Великобритания, където е познат като Пиер Рув.

Започва редовни предавания за българската служба на Би Би Си в Лондон (1950). Изнася лекции по философия и история на изкуството в Лондонския университет, гостува на университети в САЩ, Италия, Франция и Германия. Превежда на френски и италиански език творби на Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов и др. Автор е на „Търнър: структурен разрез“, издадена през 1982 г. на английски, френски и испански език, „Филмът като технологическа съдействителност“ (1985, на английски и френски език), „Европа, намерена и пак загубена“ (1988, на английски език), „Багряна и целомъдрените“, „Митоанализ на „Козирог“, „Българският облик на Шекспир“ (1992, на английски език).

През 1992 г. Петър Увалиев е удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Носител е на орден „Мадарски конник“ първа степен (25 март 1994), на почетен медал „Иван Вазов“ на Агенцията за българите в чужбина (1995). Отличен с наградата „Оборище“ за интелектуална дейност (1999, посмъртно).

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Дуранкев с лоши новини за бъдещите пенсионери
Next: Утре е Игнажден! ТРИ ЯСТИЯ, които задължително да сложите на трапезата за здраве и берекет

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.