Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Отиде си вицепрезидентът Ангел Марин
  • Новини

Скръбна вест! Отиде си вицепрезидентът Ангел Марин

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
angelmariiiinnn.png

Тази сутрин е починал Ангел Марин – вицепрезидент на България в периода 2002-2012 г. Това съобщи синът му Симеон Марин.

Погребението ще бъде в родния му град Батак, датата ще бъде обявена допълнително.

Ангел Иванов Ма̀рин е български офицер, политик и трети вицепрезидент на Република България, между 22 януари 2002 и 22 януари 2012 г. в двата мандата на президента Георги Първанов.

Ангел Марин бе избран за вицепрезидент на президентските избори през 2001 г. в двойка с президента Георги Първанов.

През 2006 г. Марин и Първанов са преизбрани за втори 5-годишен мандат.

На 9 декември 2011 г. о.р. генерал-майор Ангел Марин е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към Република България.

Още една скръбна вест:

Дейвид Сайдлър, най-известен с получения си Оскар за „Речта на краля“, е починал на 86 години.

Сайдлер е починал в събота по време на риболов на муха в Нова Зеландия,

„Дейвид беше на мястото, което обичаше най-много на света – Нова Зеландия – правейки това, което му даваше най-голямо спокойствие, а именно риболова. Ако му се даде шанс, ще бъде точно както той би го написал,“ споделя неговият асистена Джеф Агаси.

Роденият в Лондон сценарист, който от малък заекваше, е вдъхновен да напише за истинската история за това как крал Джордж VI преодолява говорния си дефект с езиков терапевт.

В „Речта на краля“ играе Колин Фърт, който също спечели наградата за най-добър актьор BAFTA и Оскар за превъплъщението си в крал Джордж VI.

Сайдлър посвети своя „Оскар“ за 2011 г. на „всички заекващи по света“.

През цялата си кариера Сайдлър пише за проекти, включително анимационните детски мюзикъли The King And I, Quest For Camelot и Madeline: Lost in Paris.

Сайдлър спечели първата си награда на Гилдията на писателите за биографичния филм от 1988 г. Onassis: The Richest Man In The World с Раул Джулия в ролята на гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис.

Той също е съавтор на биографичната комедия на Франсис Форд Копола от 1988 г. „Тъкър: Човекът и неговата мечта“, в която Джеф Бриджис играе американския автомобилен предприемач и изобретател Престън Тъкър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 18 март започва мощен период за ДВА знака на зодиака! Ще сбъднат най-съкровените си мечти
Next: Безпрецедентна ситуация при президента Радев шокира цяла България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.