Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Скръбна вест! Отиде си единственият българин, спечелил Стани богат
  • Без категория

Скръбна вест! Отиде си единственият българин, спечелил Стани богат

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2025
Screenshot_23

На 12.02.25 година в УМБАЛСМ „Пирогов“ след дълго боледуване си отиде единственият победител в играта „Стани Богат“ в България Асен Ангелов, съобщава offnews.bg.

Ангелов успя да отговори правилно на въпроса за 100 хил. лв.: Коя година е било в Русия, когато през 1700 година се въвежда новото летоброене? Наложи се обаче да върне голямата награда, тъй като е баща на Искра Ангелова, която по това време е водеща в Нова телевизия, а според правилата на играта служители в медията и техни роднини не могат да участват.

 

Асен Ангелов е роден в София на 19 април 1946 г. Баща му – Благой Ангелов, завършил Американския колеж в София, е бил лекар в Американската легация и умира рано.

 

Асен Ангелов

Петра Дилкова живее до 2019 г., когато си отива в съня си на 95 години.

Асен Ангелов завършва 9-та гимназия (в сградата на Френската гимназия), която е на крачки от родния му дом – кокетна къща с куличка, която се е намирала на бул. „Васил Левски“ (след национализацията ѝ на нейно място до кино „Одеон“ е построена кооперация).

След като завършва ВИАС, Асен Ангелов работи като строителен инженер в различни проектантски организации, в Американския колеж в София и във Варна, където е главен инженер при строежа на бизнес-парк „Варна“.

Работил е и като строителен инженер в Танзания, Африка, като тогава покорява Килиманджаро. На 26 години се жени за Наталия Николова – физик, един от първите IT специалисти-програмисти в България. Тяхна дъщеря е журналистката и актриса Искра Ангелова.

Асен Ангелов е член и съосновател на клуба на най-интелигентните хора в света MENSA в България, той е известен сред приятелите си с високото си IQ (165).

Преди 1989 г. заедно със своята съпруга са чести посетители на кино-лекториите в кино „Дружба“, джаз-срещите в зала „Универсиада“ и на Кинопанорамата. Изключително ерудиран, Асен Ангелов е неуморен читател и енциклопедист, рядко може да бъде видян без книга и цигара в уста. Почти всяка седмица се качва на Черни връх.

След като се пенсионира, продължава да следва интересите си в областта на киното, джаза, поп-музиката и рокендрола, добрата литература и пътешествията. Асен Ангелов има дъщеря Искра и внучка Алиса Пиперова.

Continue Reading

Previous: МАЙКА МИ, КОЯТО СТРАДА ОТ АЛЦХАЙМЕР, ИЗЧЕЗНА ЗА 3 ДНИ, А КОГАТО СЕ ВЪРНА, ПОСОЧИ СЪПРУГА МИ
Next: „ВНУКЪТ МИ МЕ ИЗГОНИ, ЗАЩОТО СТАНАХ ‘ТЕЖЕСТ’ И ТОЙ ‘ИМАШЕ НУЖДА ОТ ПРОСТРАНСТВО’ ЗА ПРИЯТЕЛКАТА СИ – НО АЗ СЕ СМЯХ ПОСЛЕДНА“

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.