Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Отиде си един от най-добрите лекари в България
  • Новини

Скръбна вест: Отиде си един от най-добрите лекари в България

Иван Димитров Пешев декември 30, 2023
sdfvfdhfhfdhfghgf.png

Почина видният пловдивски лекар и учен проф. д-р Иво Димитров. Тъжната вест съобщиха от катедра „Социална медицина и обществено здраве“ в МУ – Пловдив, чийто ръководител е бил от 1994 до 2004 година.

Работил е като академичен преподавател във висшето училище от 1969 г., бил е заместник-декан на катедра „Здравни грижи“. Автор е на над 350 научни публикации, монографии, научни ръководства и учебници, пише Dunavmost.com. Член е на национални и международни научни асоциации.

Проф. Иво Димитров е участвал активно в основаването на младежко научно дружество „Асклепий“, основоположник е и на Балканските конгреси за студенти и млади учени по медицина и стоматология. Бил е зам. декан на „Здравни грижи“ при ВМИ е участвал в изграждането на университетската база на Цигов чарк.

„Проф. д-р Димитров ще бъде запомнен като вдъхновяващ лектор, учител на поколения млади лекари и учен с признати качества. Катедра „Социална медицина и обществено здраве“ изказва дълбоки съболезнования на семейството, близките и колегите му“, казаха още от катедра „Социална медицина и обществено здраве“ в Медицинския университет.

Своята тъга от кончината му изразиха видните пловдивски медици д-р Надежда Крумова, проф. Благовест Пехливанов, проф. Георги Йорданов, Радка Караджова, проф. Тоньо Шмилев, д-р Веселка Христамян, доц. Нарцис Калева, проф. Кичка Велкова, д-р Сийка Димчева и други.

„Съжалявам за загубата на професор Иво Димитров – моят учител и един от най-видните и уважавани преподаватели по социална медицина в България.

Професор Димитров беше изключителен учен и добър човек, който вдъхновяваше и подкрепяше своите колеги и студенти. Неговото име ще остане в паметта на всички, които са го познавали и уважавали.

Искрени съболезнования на семейството и близките му. Почивай в мир, професоре!“, заяви във фейсбук проф. Румен Стефанов ръководител на катедра „Социална медицина и обществено здраве“ в МУ-Пловдив и председател на Международната общност за сътрудничество при редките болести и лекарства сираци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова бомба от bTV: Тази красавица ще е новата водеща на Аз обичам България
Next: Мика Зайкова попари бъдещите пенсионери с тези думи, ето защо ще пострадат през 2024 г.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.