Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Отиде си легендарен бизнесмен и близък приятел на Иво Карамански
  • Новини

Скръбна вест! Отиде си легендарен бизнесмен и близък приятел на Иво Карамански

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
kasriasmransraksi.jpg

Тази сутрин ни напусна Михаил Манолов – Мишо Царя, пише 24rodopi.com, позовавайки се на опечалени приятели на издъхналия.

Михаил Манолов е починал около 5.30 часа.

Отиде си една истинска легенда, казват за него приятелите му.

Мишо Царя бе едно от емблематичните имена на прехода в Кърджали.

Не изпускай тези оферти:

Погребението е в неделя.

Михаил Манолов е роден през 1957 г. в Тополовград, но израства в Кърджали. Завършва техникум в града край Арда, след което работи в местен завод. По това време кандидатства неуспешно в Учителския институт в Кърджали.

„Изкарах успешно 2 изпита, сред които и политическия, въпреки че вместо априлска линия бях написал априлска черта. Скъсаха ме на изпита по пеене“, разказва приживе Мишо Царя.

През 80-те години той е осъден за търговия с валута. След демократичните промени се захваща с частен бизнес, но става популярен с нестандартните си прояви.

В началото на 90-те години учеше кон да кара водни ски, разхождаше живо мече с „Линкълн“, подарен му от покойния мафиотски бос Иво Карамански.

Ексцентричният кърджалиец се славеше като един от най-близките приятели на обявения за родоначалник на българската мафия, а гангстерът често гостуваше във вилите на Царя край язовира.

През 1995-а Мишо Царя купи кораб тип „Комета“, който преустрои в ресторант на брега на Арда, в квартал „Възрожденци“. През кризисната зима на 1996-1997 г. превърна кръчмата в първата частна безплатна кухня за социално слаби, в която хранеше с рибена чорба и българи, и турци.

Голямата страст на Мишо Царя беше риболовът, а сред постиженията му е улов на близо 150-килограмов сом. Дълги години стопанисваше плаваща рибна таверна в яз. „Кърджали“, там имаше и плаващи бунгала за гости.

Историите на ексцентричния кърджалиец Михаил Манолов, който почина тази сутрин, са без край.

Мишо Царя за себе си:

„Запомнил съм Карамански с това, че беше непримирим към ментарджиите и измамниците. Гонеше ги до дупка. Помагаше на бедните и самотните. Лично на мен ми е давал. Няма да кажа какви огромни суми. Много ми помагаше. И в човешки план, и с пари.

Благодарение на Иво имам това прекрасно вилно селище край язовира. Обичаше да казва: „Приятелю, стига си бракониерствал. Ще легализираме язовира на твое име. Нямаш проблем. Затова сме хора, за да си помагаме.“ Такова добро не се забравя и на оня свят“;

„Защо ме задържаха в полицията в Кърджали? Обвиниха ме, че ловя риба с електрическа въдица. И с ток избивам рибата в язовир „Кърджали“. Пълни глупости. Карам лодката с 30 км/ч. Не мога успоредно с това и да ловя риба. Аз да не съм многоръкият бог Шива!“;

„Специалисти от Агенцията по рибарство и аквакултури (ИАРА) ме обвиниха неоснователно. Натопиха ме пред полицията. Това, българите, сме много кален народ. Преди 10 години аз уредих шефа на ИАРА с 3 км мрежи за риба. Баща му, който беше шеф в пожарната, започна да ме притеснява.

Поиска мрежите за постоянно. Отказах. Че като започнаха да валят едни мръсотии по мой адрес. И по адрес на брат ми. И ето ти нова акция срещу мен – дойдоха бусове с полицаи. Свалиха ме на брега. Питат – защо ловиш сомове с ток?“;

„Живея със скандали, но щастливо. И щастлив ще умра!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание, плъзна нова коварна измама, свързана с мобилни оператори и EasyPay
Next: ТРЕВОГА! Вдигат по спешност вертолет Ми-17, 190 души гасят големия пожар

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.