Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Отиде си легендарен бизнесмен и близък приятел на Иво Карамански
  • Новини

Скръбна вест! Отиде си легендарен бизнесмен и близък приятел на Иво Карамански

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
kasriasmransraksi.jpg

Тази сутрин ни напусна Михаил Манолов – Мишо Царя, пише 24rodopi.com, позовавайки се на опечалени приятели на издъхналия.

Михаил Манолов е починал около 5.30 часа.

Отиде си една истинска легенда, казват за него приятелите му.

Мишо Царя бе едно от емблематичните имена на прехода в Кърджали.

Не изпускай тези оферти:

Погребението е в неделя.

Михаил Манолов е роден през 1957 г. в Тополовград, но израства в Кърджали. Завършва техникум в града край Арда, след което работи в местен завод. По това време кандидатства неуспешно в Учителския институт в Кърджали.

„Изкарах успешно 2 изпита, сред които и политическия, въпреки че вместо априлска линия бях написал априлска черта. Скъсаха ме на изпита по пеене“, разказва приживе Мишо Царя.

През 80-те години той е осъден за търговия с валута. След демократичните промени се захваща с частен бизнес, но става популярен с нестандартните си прояви.

В началото на 90-те години учеше кон да кара водни ски, разхождаше живо мече с „Линкълн“, подарен му от покойния мафиотски бос Иво Карамански.

Ексцентричният кърджалиец се славеше като един от най-близките приятели на обявения за родоначалник на българската мафия, а гангстерът често гостуваше във вилите на Царя край язовира.

През 1995-а Мишо Царя купи кораб тип „Комета“, който преустрои в ресторант на брега на Арда, в квартал „Възрожденци“. През кризисната зима на 1996-1997 г. превърна кръчмата в първата частна безплатна кухня за социално слаби, в която хранеше с рибена чорба и българи, и турци.

Голямата страст на Мишо Царя беше риболовът, а сред постиженията му е улов на близо 150-килограмов сом. Дълги години стопанисваше плаваща рибна таверна в яз. „Кърджали“, там имаше и плаващи бунгала за гости.

Историите на ексцентричния кърджалиец Михаил Манолов, който почина тази сутрин, са без край.

Мишо Царя за себе си:

„Запомнил съм Карамански с това, че беше непримирим към ментарджиите и измамниците. Гонеше ги до дупка. Помагаше на бедните и самотните. Лично на мен ми е давал. Няма да кажа какви огромни суми. Много ми помагаше. И в човешки план, и с пари.

Благодарение на Иво имам това прекрасно вилно селище край язовира. Обичаше да казва: „Приятелю, стига си бракониерствал. Ще легализираме язовира на твое име. Нямаш проблем. Затова сме хора, за да си помагаме.“ Такова добро не се забравя и на оня свят“;

„Защо ме задържаха в полицията в Кърджали? Обвиниха ме, че ловя риба с електрическа въдица. И с ток избивам рибата в язовир „Кърджали“. Пълни глупости. Карам лодката с 30 км/ч. Не мога успоредно с това и да ловя риба. Аз да не съм многоръкият бог Шива!“;

„Специалисти от Агенцията по рибарство и аквакултури (ИАРА) ме обвиниха неоснователно. Натопиха ме пред полицията. Това, българите, сме много кален народ. Преди 10 години аз уредих шефа на ИАРА с 3 км мрежи за риба. Баща му, който беше шеф в пожарната, започна да ме притеснява.

Поиска мрежите за постоянно. Отказах. Че като започнаха да валят едни мръсотии по мой адрес. И по адрес на брат ми. И ето ти нова акция срещу мен – дойдоха бусове с полицаи. Свалиха ме на брега. Питат – защо ловиш сомове с ток?“;

„Живея със скандали, но щастливо. И щастлив ще умра!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание, плъзна нова коварна измама, свързана с мобилни оператори и EasyPay
Next: ТРЕВОГА! Вдигат по спешност вертолет Ми-17, 190 души гасят големия пожар

Последни публикации

  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.