Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Отиде си легенда на българското кино
  • Новини

Скръбна вест! Отиде си легенда на българското кино

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
cksakvsdkvkfdbkgfb.png

Тази нощ си отиде една от най-големите режисьорки на българско кино – Мариана Евстатиева-Биолчева.

За кончината ѝ съобщи нейният съпруг проф. Боян Биолчев.

Опелото ще се състои в събота, 27 април 2024 г., в храма „Св.Седмочисленици“ от 13.30 ч.

Мариана Евстатиева-Биолчева изучава кино и телевизионна режисура във Филмовата школа в Лодз, Полша.

Дебютира в документалното кино.

Още с първите си филми проявява интерес към света на децата, който след това пренася и в игралното кино.

Своеобразно изследване как децата възприемат киното е цикълът й от учебни филми „Ние обичаме киното“(1968)

В игралното кино дебютира с „Тигърчето“(1973) по сценарий на Васил Акьов, следва „Мигове в кибритена кутийка“(1979) със Сребърна награда от МКФ-Москва’79 и „Златен Лачено“ от МКФ-Авелино, Италия’81 г.

Филмографията ѝ е пълна с любов и признание: „Похищение в жълто“(1981), по мотиви от повестта на Павел Вежинов „Произшествие на тихата улица“, със „Сребърен Лачено“ на МКФ Авелино’83, Италия и Наградата на публиката на ХІV фестивал в Хихон, Испания’81; „Дяволското оръжие“(1982), по сценарий на Боян Биолчев, със „Сребърен Лачено“ в Авелино, Италия ’83, „Горе на черешата“(1984), „Търси се съпруг за мама“(1985) със Сребърен медал от МКФ Москва’85 и награда от МКФ Алансон’87, Франция, „Амиго Ернесто“(1986), „Племенникът чужденец“(1989) по мотиви от приказката „Младият англичанин“ на Вилхелм Хауф, предава Б НТ.

За телевизия снима филмите „Отрова в извора“(1985), „Не се мотай в краката ми“(1987) със „Златна ракла“ и Наградата на Интервизията от Международния фестивал на телевизионния филм в Пловдив 88, „Здравей, бабо“ (1991), детската новела „Сватбата“(1997) и сериалите „Синята лампа“(1974), „Сбогом, любов“(1975), „Мъже без мустаци“(1989), „Мили, бате – писмата на един дакел“(2001), „Принцът и просякът“ (2005).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изглежда страшно в Гърция: Всичко заприлича на Марс, това чудо идва към нас
Next: Синоптиците съобщиха: Идва още студ в България чак до този ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.