Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Отиде си литературна суперзвезда
  • Новини

Скръбна вест! Отиде си литературна суперзвезда

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
vsfdbgfdbgfnhgnhgmhjm.png

Пол Остър – плодовитият романист, мемоарист и сценарист, който се прочу през 80-те години на миналия век с постмодерното съживяване на жанра ноар и който се превърна в един от най-характерните нюйоркски писатели на своето поколение, почина от усложнения от рак на белия дроб в дома си в Бруклин. Той беше на 77 години.

Смъртта му беше потвърдена от приятелката му Джаки Лиден.

Остър често е описван като „литературна суперзвезда“ в новините. Британският вестник „Times Literary Supplement“ веднъж го нарече „един от най-зрелищно изобретателните американски писатели“.

Макар да е роден в Ню Джърси, той се свързва трайно с ритъма на Ню Йорк, който е своеобразен герой в голяма част от творбите му – особено Бруклин, където се установява през 1980 г.

С нарастването на славата си Остър започва да се възприема като пазител на богатото литературно минало на Бруклин, както и като вдъхновител на новото поколение писатели, които се стичат в квартала през 90-те години на ХХ век и по-късно.

„Пол Остър беше бруклинският романист през 80-те и 90-те години, когато израснах там, по времето, когато в квартала живееха много малко известни писатели“, пише в имейл писателката и поетеса Меган О’Рурк, която е израснала в близкия квартал Проспект Хайтс.

„Книгите му бяха на рафтовете на всички приятели на родителите ми. Като тийнейджъри аз и моите приятели четяхме жадно произведенията на Остър както заради тяхната странност – онази нотка на европейски сюрреализъм – така и заради тяхната близост“.Славата на писателя е всичко друго, но не и местна. Само във Франция той получи няколко литературни награди.

Подобно на Уди Алън и Мики Рурк, Остър, който като млад е живял в Париж, се превръща в един от онези редки американски автори, които французите приемат като роден син.

Във Великобритания романът му от 2017 г. „4321“, който разглежда четири паралелни версии на ранния живот на главния си герой – беше включен в краткия списък за наградата „Букър“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен кошмар за всеки българин, тръгнал към Гърция днес, ето какво го чака
Next: Голям гаф на синоптиците с прогнозата за този ден обяви професор Рачев

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.