Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Отиде си любим на всички български актьор
  • Новини

Скръбна вест: Отиде си любим на всички български актьор

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
ssrksurasuraskrnsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Актьорът и директор на Драматичния театър във Видин Дейвид Славчев почина след дълго боледуване на 51-годишна възраст, съобщиха неговите близки, цитирани от Нова телевизия.

Семейството изказва искрени благодарности към екипа на проф. Николай Габровски от „Пирогов“ за грижите, положени през последните 7 месеца за Дейвид.

Дейвид е роден на 14 юли 1971 година в София.

Майка му Уляна Стойчева и вуйчо му Вихър Стойчев са актьори в Младежкия театър и той прави първата си театрална роля на неговата сцена, когато е едва на 8 години в пиесата „Не събуждайте госпожата“ от Фридрих Дюренман, но с това слага и началото на участията си и в други постановки на театъра и на покани от „Детска редакция“ на БНТ, където участва в продължение на осем години в телевизионни предавания, филми и сериали.

През същите години посещава театралната школа на „Сълза и смях“ с ръководител Бончо Урумов и пантомимната школа на Милчо Милчев. Средното си образование завършва в софийска гимназия с усилено изучаване на английски език, а през 1991 г. е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов и още като студент е ангажиран от Леон Даниел в спектакли на Младежкия театър.

След дипломирането си в продължение на 5 години Дейвид Славчев играе в Софийския пътуващ театър, но през 2000 г. е поканен от режисьора Андрей Аврамов за щатен актьор в Младежкия театър.

Играе в главните роли в „Ян Бибиян“ от Елин Пелин“ и „Пеперудите са свободни“ от Леополд Герш, както и в „Пипи Дългото чорапче“ по Астрид Лингдгрен, „Френският квартал“ от Тенеси Уилямс и други постановки.

Следват роли предимно в чужди, но и в няколко български филма, участието му в първото предаване със скрита камера по БНТ 1 „Пирон“, заедно с Влади Въргала, Август Попов и др. Зрителите го познават добре и в превъплъщението му на репортер, част от екипа на предаването „Господари на ефира“.

Именно в тази си роля през 2004 г. Дейвид успя да влезе с гранатомет в сградата на Министерството на външните работи, за да покаже слабите мерки за сигурност.

През 2018 г., след спечелен конкурс, актьорът става директор на Видинския драматичен театър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Секунди преди труса в Пловдив смартфоните са известили, че предстои земетресение
Next: Чували ли сте легендата за този български мост: Такова нещо няма никъде по света

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.