Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Отиде си любим на всички български актьор
  • Новини

Скръбна вест: Отиде си любим на всички български актьор

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
ssrksurasuraskrnsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Актьорът и директор на Драматичния театър във Видин Дейвид Славчев почина след дълго боледуване на 51-годишна възраст, съобщиха неговите близки, цитирани от Нова телевизия.

Семейството изказва искрени благодарности към екипа на проф. Николай Габровски от „Пирогов“ за грижите, положени през последните 7 месеца за Дейвид.

Дейвид е роден на 14 юли 1971 година в София.

Майка му Уляна Стойчева и вуйчо му Вихър Стойчев са актьори в Младежкия театър и той прави първата си театрална роля на неговата сцена, когато е едва на 8 години в пиесата „Не събуждайте госпожата“ от Фридрих Дюренман, но с това слага и началото на участията си и в други постановки на театъра и на покани от „Детска редакция“ на БНТ, където участва в продължение на осем години в телевизионни предавания, филми и сериали.

През същите години посещава театралната школа на „Сълза и смях“ с ръководител Бончо Урумов и пантомимната школа на Милчо Милчев. Средното си образование завършва в софийска гимназия с усилено изучаване на английски език, а през 1991 г. е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов и още като студент е ангажиран от Леон Даниел в спектакли на Младежкия театър.

След дипломирането си в продължение на 5 години Дейвид Славчев играе в Софийския пътуващ театър, но през 2000 г. е поканен от режисьора Андрей Аврамов за щатен актьор в Младежкия театър.

Играе в главните роли в „Ян Бибиян“ от Елин Пелин“ и „Пеперудите са свободни“ от Леополд Герш, както и в „Пипи Дългото чорапче“ по Астрид Лингдгрен, „Френският квартал“ от Тенеси Уилямс и други постановки.

Следват роли предимно в чужди, но и в няколко български филма, участието му в първото предаване със скрита камера по БНТ 1 „Пирон“, заедно с Влади Въргала, Август Попов и др. Зрителите го познават добре и в превъплъщението му на репортер, част от екипа на предаването „Господари на ефира“.

Именно в тази си роля през 2004 г. Дейвид успя да влезе с гранатомет в сградата на Министерството на външните работи, за да покаже слабите мерки за сигурност.

През 2018 г., след спечелен конкурс, актьорът става директор на Видинския драматичен театър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Секунди преди труса в Пловдив смартфоните са известили, че предстои земетресение
Next: Чували ли сте легендата за този български мост: Такова нещо няма никъде по света

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.