Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Отиде си светило в медицината – големият лекар и преподавател
  • Новини

Скръбна вест! Отиде си светило в медицината – големият лекар и преподавател

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
profoasfoasfmasuu.jpeg

Медицинската общност изпраща проф. д-р Иван Дончев Смилов – декан на Медицинския факултет на Медицинския университет – София от 1991 до 1999 г. и ръководител на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение от 1992 до 2008 г.

 

Благодарение на неговите усилия, на умението му да бъде в крак със съвременните тенденции в световната медицина, ръководената от него Катедра днес е вписана в европейските регистри като Европейски център за обучение по анестезиология, реанимация и интензивни грижи, припомниха от МУ – София и изказаха съболезнования на близките му.

 

Не изпускай тези оферти:

Българският лекарски съюз също изказва своите дълбоки съболезнования на семейството и близките му:

 

“С огромна болка и прискърбие изпращаме един прекрасен лекар, дълбоко уважаван преподавател и учен. Проф. Иван Смилов бе международно признат учен, но и харизматична личност, обичан и уважаван преподавател. Носител е за 2009 г. на наградата на МУ-София на името на „Проф. Стоян Киркович” за цялостна преподавателска и научна дейност. Поклон пред паметта му!”

 

Проф. д-р Иван Дончев Смилов бе член на Европейската асоциация по перинатална медицина, Световната федерация на дружествата на анестезиолозите, Европейското дружество на анестезиолозите.

 

Той бе академик на Европейската академия по анестезиология, председател на американо-българската асоциация за развитие на медицината и биотехнологиите, президент на Българската асоциация за проучване и лечение на болката, главен републикански специалист по анестезиология от 1995 г.

 

Той бе и директор на Фондацията за европейско обучение по анестезиология в София, почетен член на Дружеството по анестезиология и интензивно лечение в Белгия и на Македонското дружество по анестезиология.

 

Има написани повече от 200 публикации и над 50 участия в конгреси и конференции у нас и в чужбина, 18 учебника и монографии, участия в световни и европейски конгреси като гост-лектор – Германия, Япония, Италия, Канада, Македония, Турция, Австралия.

 

Като университетски преподавател той е водил лекции и семинари на студенти по медицина. Владеел е български, френски, английски и руски.

 

Поклон пред светлата му памет!
Прочети още на: Изпращаме анестезиолога учител проф. Иван Смилов | Puls.bg – https://www.puls.bg/novini-i-sbitiia-c-2/izprashchame-anesteziologa-uchitel-prof-ivan-smilov-n-46699

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се е зародило пляскането при кацане и трябва ли да го правим
Next: Джена за пръв път проговори за отношенията със съпруга й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.