Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест от наводнението в Каравелово! Почина Мечо
  • Новини

Скръбна вест от наводнението в Каравелово! Почина Мечо

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
kaskraslvlalveve.jpg

Булфото

Тъжна вест от Карловско.

Починало е кучето Мечо от село Каравелово. Това съобщи в социалните мрежи Ивелина Недкова, председател на Animal Hope-Bulgaria – Kaзанлък, предаде Пловдив24.

Ех Меченце, тъкмо се зарадвах ме,че се изправи и се почувства по добре.Днес трябваше да отидем на груминг с теб да станеш още по красив. След това с твоята единствена приятелка от Англия,която попита за теб щяхме да мислим как да стигнеш до там за да изживееш оставащите си дни щастлив.

Не изпускай тези оферти:

(Мечо се оказа на около 10 години.)

Голямото ти сърце не дочака щастието.

Мечо си е отишъл късно тази вечер тихо в съня си.

Дано си на по добро място голямо момче .Ще те помним.Теб и безхаберието на повечето хора оставящи животните си вързани на вериги.

Недкова пое грижите на Мечо, след като бе открит миналата седмица. В продължение на три дни е бил влачен от бурните и кални води, докато накрая засяда под купчина дървета.

Именно там е открит, въпреки че стоял неподвижен и без да издава звук. Доброволци са му поставили инжекции и са го включили на системи. Но заради преживения стрес животното е отказвало да се храни и да пие вода.

„Пострадалите много трудно намират думи, с които да опишат как се чувстват и са силно притеснени как ще се справят физически и финансово. Те са в състояние на психологическа криза“, коментира психологът от Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Проф. д-р Александър Чирков“ д-р Славомир Славов, цитиран от пресцентъра на болницата, предаде БТА.

Психологът уточнява, че всяка криза минава през етапите на дезорганизация,

реорганизация и адаптация, а пострадалите от тежките наводнения в Карловска област се намират във фазата на реорганизация. Те трябва да знаят, че адаптацията винаги идва, казва д-р Славов.

В сряда ръководството на УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков” изпрати два медицински екипа с линейки и психолог

в помощ на бедстващите в района. Към момента търсещите медицинска помощ имат най-голяма нужда от измерване на кръвното, промивки на повърхностни рани и от психологически кризисни интервенции.

„Когато човек е в криза неговият личностен и социален баланс се нарушава и е необходима намесата на психолог.

Ние даваме пространство да си вентилират емоциите, които сега са много и хаотични. Идеята е да възвърнем нормалното им функциониране“, допълва психологът.

В края на август обилни валежи причиниха наводнения в села в Карловско.

Повече от 70 специализирани машини и стотици служители на държавни институции, включително пожарната, армията, пътната агенция, горските стопанства, както и доброволци, се включиха в преодоляването на последиците от наводнението. В помощ на пострадалите са включени военнослужещи от Сухопътните войски и Военновъздушните сили. Редица организации също помагат с доброволци и хуманитарна помощ.

Освен медицински прегледи и психологическа подкрепа,

дежурните екипи на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ се отзовават и на спешни сигнали като транспортират пострадали до близките болници.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после
Next: Една история с младежи спасители в Каравелово просълзи България

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.