Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест от наводнението в Каравелово! Почина Мечо
  • Новини

Скръбна вест от наводнението в Каравелово! Почина Мечо

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
kaskraslvlalveve.jpg

Булфото

Тъжна вест от Карловско.

Починало е кучето Мечо от село Каравелово. Това съобщи в социалните мрежи Ивелина Недкова, председател на Animal Hope-Bulgaria – Kaзанлък, предаде Пловдив24.

Ех Меченце, тъкмо се зарадвах ме,че се изправи и се почувства по добре.Днес трябваше да отидем на груминг с теб да станеш още по красив. След това с твоята единствена приятелка от Англия,която попита за теб щяхме да мислим как да стигнеш до там за да изживееш оставащите си дни щастлив.

Не изпускай тези оферти:

(Мечо се оказа на около 10 години.)

Голямото ти сърце не дочака щастието.

Мечо си е отишъл късно тази вечер тихо в съня си.

Дано си на по добро място голямо момче .Ще те помним.Теб и безхаберието на повечето хора оставящи животните си вързани на вериги.

Недкова пое грижите на Мечо, след като бе открит миналата седмица. В продължение на три дни е бил влачен от бурните и кални води, докато накрая засяда под купчина дървета.

Именно там е открит, въпреки че стоял неподвижен и без да издава звук. Доброволци са му поставили инжекции и са го включили на системи. Но заради преживения стрес животното е отказвало да се храни и да пие вода.

„Пострадалите много трудно намират думи, с които да опишат как се чувстват и са силно притеснени как ще се справят физически и финансово. Те са в състояние на психологическа криза“, коментира психологът от Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Проф. д-р Александър Чирков“ д-р Славомир Славов, цитиран от пресцентъра на болницата, предаде БТА.

Психологът уточнява, че всяка криза минава през етапите на дезорганизация,

реорганизация и адаптация, а пострадалите от тежките наводнения в Карловска област се намират във фазата на реорганизация. Те трябва да знаят, че адаптацията винаги идва, казва д-р Славов.

В сряда ръководството на УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков” изпрати два медицински екипа с линейки и психолог

в помощ на бедстващите в района. Към момента търсещите медицинска помощ имат най-голяма нужда от измерване на кръвното, промивки на повърхностни рани и от психологически кризисни интервенции.

„Когато човек е в криза неговият личностен и социален баланс се нарушава и е необходима намесата на психолог.

Ние даваме пространство да си вентилират емоциите, които сега са много и хаотични. Идеята е да възвърнем нормалното им функциониране“, допълва психологът.

В края на август обилни валежи причиниха наводнения в села в Карловско.

Повече от 70 специализирани машини и стотици служители на държавни институции, включително пожарната, армията, пътната агенция, горските стопанства, както и доброволци, се включиха в преодоляването на последиците от наводнението. В помощ на пострадалите са включени военнослужещи от Сухопътните войски и Военновъздушните сили. Редица организации също помагат с доброволци и хуманитарна помощ.

Освен медицински прегледи и психологическа подкрепа,

дежурните екипи на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ се отзовават и на спешни сигнали като транспортират пострадали до близките болници.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после
Next: Една история с младежи спасители в Каравелово просълзи България

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.