Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Почина бивш политик и син на бивш МВР министър
  • Новини

Скръбна вест! Почина бивш политик и син на бивш МВР министър

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
sfhdfghhrthrth.png

След дълго и мъчително боледуване почина бившия политик, лежал в затвора, Веселин Данов, съобщава Trafficnews.bg

Веселин Данов е роден на 2 юли 1953 година в София. Син на бившия министър на вътрешните работи и председател на Конституционния съд Христо Данов. Висшето си образование завършва във ВМЕИ – Варна, специалност „Радио техника и телевизия“. През 1979 открива първото частно студио за звукозапис в София на ул. „Жданов“.

През 1995 година започва частен бизнес в областта на хотелиерството. Става собственик на няколко хотела във Варна и един в курорта „Св. Константин и Елена“, на заведения, ресторанти и дискотеки във Варна и Балчик.

През 2003 година основава Българската партия на справедливостта. След три месеца участва в местните избори и печели две места в общинския съвет на Варна. Издава седмичен вестник „167 часа Варна“, закрит през 2006 година. През 2006 година нашумява като първия политик, участвал в телевизионно реалити – „ВИП Брадър“.

През 2007 година участва в местните избори във Варна, като кандидат за кмет и като водач на листа за общински съветници от Народняшка земеделска партия, успява да спечели два мандата.

На 12 септември 2008 година срещу него е проведена специализирана акция. Поводът за действията е образувано от Окръжна прокуратура – Варна досъдебно производство за склоняване към проституция, свързана с трафик на хора с цел получаване на облаги от тази дейност. Данов изтърпява ефективно 2 години и половина от 3-годишната си присъда.

През ноември 2010 година е условно предсрочно освободен от затвора. Предсрочното му освобождаване е по предложение на началника на затвора във Варна, което е било уважено от Варненския окръжен съд.

По неофициална информация Веселин Данов-Шопа е освободен предсрочно, за да свидетелства срещу Алексей Петров. Говори се, че Петров той има пръст в ареста на Шопа.

През 2017 година Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) спечели на първа инстанция дело срещу варненския бизнесмен и бивш общински съветник от Народняшката земеделска партия Веселин Данов.

Според решение на Варненския окръжен съд трябва да му бъдат отнети имоти на стойност 4 192 501 лв. Сред тях са хотел „Ной“ на морския бряг в местността Кабакум, жилища във Варна, земеделски земи в община Аврен, гори в Трявна, стопанска постройка в Шумен, както и суми от продажба на ниви и коли.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българка докосва златото от световното по шахмат
Next: Фандъкова с голяма новина, която чакат всички софиянци

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.