Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Почина един от най-уважаваните лекари у нас – д-р Гюзелев
  • Новини

Скръбна вест! Почина един от най-уважаваните лекари у нас – д-р Гюзелев

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
fewerdfgdfgfdgerger.png

Ръководството на МБАЛ-Пазарджик изказва своите съболезнования на близките и семейството на д-р Светлозар Гюзелев, който напусна този свят на 68-годишна възраст след кратко боледуване.

 

Той започва работа в Урологично отделение на болницата през 2011 г.

 

За период от три години е и началник на отделението, предава Флагман.

Като лекар-уролог е помогнал на много пациенти, а със своя професионализъм, д-р Гюзелев е пример за младите поколения медицински специалисти.

 

Поклон пред светлата му памет!

Поклонението ще се състои на 17.10.2023 г. от 14:00 часа в пловдивския траурен парк „Север“.

 

Още скръбни вести:

_________________

Издъхнал е в Пловдив, в ръцете на проф. Иван Илчев и неколцини историци и общественици

Внезапно ни напусна големият учен, културолог, документалист и картограф – д-р Стефан Пейков. Около 16 часа в Пловдив по време на откриването на последната му голяма международна изложба по картография, представяща България и Македония, д-р Пейков е издъхнал буквално в ръцете на проф. Иван Илчев, заобиколен от историци и общественици. За това съобщиха присъствали на публичното събитие свидетели. Вероятно причината за смъртта е масиран инфаркт, до този момент ученият е бил в отлично здраве и в добра кондиция.

Името на Стефан Пейков се свързва преди всичко с това, че работи през втората половина на миналия век заедно с Людмила Живкова и проф. Александър Фол – като част от различни експедиции у нас и в чужбина, свързани с изследването на езотерични явления и факти.

Именно Стефан Пейков е учредителят на Научния експедиционен клуб към ЮНЕСКО, а в Комитета за култура имаше водещо участие в осъществяването на проектите “Рьорих”, “Леонардо да Винчи”, както и Международната асамблея “Знаме на мира“, също и в Програмата за отбелязване 1300-годишнината на България.

Учредител и президент е на Международния търговски и културен център ГЕОПАН. Съучредител на Българската картографска асоциация.

Неговите съвременници припомнят, че именно Стефан Пейков е човекът, който ръководеше Координационния център на Програмата „Странджа Сакар“ за съживяването на пограничните райони с Турция през 80-те години на миналия век.

Стефан Пейков е роден през 1945 г. в Габрово. Завършва „Биохимия“ в СУ “Св. Климент Охридски“, но целия си живот посвещава на популяризирането на българската история и култура.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младежки спипаха пиян полицай да бръмчи с колата си из Враца и стана страшно
Next: Голяма трагедия беляза българския футбол! Почина млад български вратар

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.