Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Почина една от най-големите български футболни легенди
  • Новини

Скръбна вест: Почина една от най-големите български футболни легенди

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2023
gdfhfgnghjgjghjytjyt.png

На 8 ноември 2023 г. на 79-годишна възраст почина Владимир Хинков – дългогодишен футболист и треньор на „Локомотив“ /Мездра/, „Металург“ /Елисейна/, ЖСК „Металург“ /Мездра/, „Спартак“ /Плевен/, „Николай Лъсков“ /Ямбол/, „Искър“ /Роман/, „Чавдар“ /Бяла Слатина/, „Бдин“ /Видин/, „Балкан“ /Белоградчик/ и „Спортист“ /Своге/, както и помощник-треньор на „Академик“ /Свищов/ и на „Ботев“ /Враца/.
Владимир Хинков е роден на 23 октомври 1944 г. в Роман.

Централен нападател на „Локомотив“ /Мездра/ и на „Металург“ /Елисейна/ в Северната „Б“ РФГ през втората половина на 60-те и началото на 70-те години на XX век. Трети в почетната листа на мездренския клуб по брой отбелязани голове във втория футболен ешелон – 42.

Автор на първия хеттрик за „железничарите“ в „Б“ РФГ – в срещата „Локомотив“ /Мездра/ – „Чавдар“ /Бяла Слатина/ 3:0 от XXX кръг на първенството през сезон 1965/1966 г.

Играе също в „Спартак“ /Плевен/ и в „Николай Лъсков“ /Ямбол/ в „А“ РФГ и в Южната „Б“ РФГ.

След приключване на състезателната си кариера е помощник-треньор на ЖСК „Металург“ /Мездра/ в Северната „Б“ РФГ през сезон 1974-1975 г. и през сезон 1976-1977 г., а през пролетния полусезон на 1996/1997 г. и през сезон 1999/2000 г. е наставник на Локомотив (Мездра) в Северозападната „В“ АФГ.

Бил е също старши треньор на „Искър“ /Роман/, „Чавдар“ /Бяла Слатина/, „Бдин“ /Видин/, „Балкан“ /Белоградчик/ и „Спортист“ /Своге/, както и помощник-треньор на „Академик“ /Свищов/ в „А“ РФГ и на „Ботев“ /Враца/ в „Б“ група. Известен период работи в Детско-юношеската школа на „Локомотив“ /Мездра/.

Погребението на Владимир Хинков е утре, 9 ноември 2023 г., от 14:00 часа в гробищния парк на Мездра.

ОФК „Локомотив“ /Мездра/ и местната футболна общественост изказват съболезнования на близките на починалия!
Поклон пред светлата му памет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Футболист на 30 години намерен мъртъв на плаж на Черно море
Next: Запазете рецептата-Като станат кестените си събирам по една торба-Нямате си и представа, колко болести лекуват

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.