Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Почина една от най-обичаните синоптички в България
  • Новини

Скръбна вест: Почина една от най-обичаните синоптички в България

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
fsfsdbfdbfdhdfh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 81 години почина Любка Кумчева, емблематичната метеороложка от телевизионния екран, съобщи БНР.

Обичаната от поколения синоптичка работи 46 години в Националния институт по метеорология и хидрология. Започва кариерата си през 1968 г. Тогава, още млада служителка в НИМХ, тя спечелва конкурс за тв водеща на прогнозите за времето.

Кумчева е родена на 8 януари 1942 година в Асеновград в семейството на счетоводители, но израства в софийския кв. „Захарна фабрика“. Дълги години пее в хор „Бодра смяна“ и в Хора на софийските девойки. През 1961 г. завършва Трето средно училище „Марин Дринов“ в София.

Висшето си образование получава във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в специалността „Геофизика и метеорология“. През 1968 г., след като се дипломира, веднага е разпределена на работа в Националния институт по метеорология и хидрология. Тя работи там в продължение на 46 години до 2014 година, когато се пенсионира.

Съпругът й също е бил хидрометеоролог. Имат един син – Антон.

През 1968 г. Любка Кумчева печели конкурс и става телевизионна водеща на прогнозите за времето в Българската национална телевизия (БНТ). Работи в БНТ в продължение на 20 години – по десет пред камерите и зад кадър.

След като напуска БНТ през 80-те години, продължава да работи в Националния институт по метеорология и хидрология.

На 21 май 2009 г. за 24 май – Ден на българската просвета и култура, и на славянската писменост, Любка Кумчева е наградена с почетния знак „За заслуги“ към Българската академия на науките.

В последното си интервю пред БНР Любка Кумчева сподели:

„Даде ми хубави преживявания със сбъднати прогнози.

Най-хубавото, което имах през всичките тези години, бяха хората, с които работих, които бяха освен колеги, бяха приятели, по-възрастните бяха мои учители и това е действително най-хубавото, което си спомням за моята професия и дългия път през нея“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са едни от най-странните и призрачни села в България
Next: Служителка на бензиностанция рискува живота си, за да спаси момиченце

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.