Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Почина любима на поколения българи актриса
  • Новини

Скръбна вест: Почина любима на поколения българи актриса

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2023
aaaksksktasitiastas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 83-годишна възраст, след два инсулта, почина Людмила Абрамова – втората съпруга на любимия поет и бард на СССР, гласът на руската болка -Владимир Висоцки, пише standartnews.

От трите съпруги на скандалния, но и обожаван от руснаците поет на 20-ти век, само Людмила остава до смъртта си вярна на любовта, за да пази паметта му. Последните 25 години работеше в центъра „Висоцки“, никога не каза нищо лошо за поета, знаеше наизуст всеки стих.

Тежко болна, в последните години тя не излизаше от дома си и беше навестявана само от двамата синове на Висоцки – Аркадий и Никита, както и от дъщеря й, родена от втория й брак, за който почти нищо не се знае.

Людмила Абрамова

Историята на запознанството й с Висоцки се носи като легенда вече 60 години, а в основата лежи пръстена на смирението – аметиста.

Двамата се срещат случайно докато той се снима във филма „713-ият иска кацане“. Малко по-рано поетът се е разделил с първата си жена Изолда Жукова. Причината за това е помятане на актрисата с дълго желано дете след лют скандал с майката на Висоцки, която ненавиждала снаха си.

Раздялата още повече сближила пристрастения към еуфорията бохем с алкохола и една вечер той не само се напил безпаметно, но и започнал да троши чинии в хитов по онова време московски ресторант.

Тъй като нямал достатъчно пари в себе си, излязъл на улицата да поиска назаем. Там срещнал студентка, която му отговорила без колебание, че няма пари, но има пръстен, който може да заложи.

Людмила прибързано свалила аметиста от безименния си пръст и го поставила в дланта на Висоцки без да знае, че там слага целия си живот. Той я уверил, че още на следващия ден ще й върне парите, но тя се усмихнала недоверчиво и чак след дълго увещаване му дала телефона си.

За голямо учудване на студентката по филмово изкуство Висоцки не само й се обадил, но й предложил брак.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма край! Ново силно земетресение удари в Централна Турция
Next: България потъна в сълзи! Отиде си прочут и голям наш професор

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.