Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Почина пазителка на пророчества на Ванга
  • Новини

Скръбна вест! Почина пазителка на пророчества на Ванга

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
prororqwkfsdkgkdsgfd.png

Т ежко онкологично заболяване отне живота на Стефка Петревска, която е била сред най-приближените хора на пророчицата Ванга. Жената, която живее в петричкото село Първомай, е издъхнала в понеделник. Преди време загубила съпруга си и останала в къщата с двамата си синове. Нейни земляци коментират, че Стефка е знаела непубликувани пророчества на Ванга за бъдещето на България и света. За жалост ги отнесла в гроба.

Помощница

Стефка е дъщеря на прочутата баба Витка, която десетки години е помощница и довереница на ясновидката в местността Рупите – пере, готви, чисти и върти домакинството. Двете живеят под един покрив 11 години. От 1985 г. Витка е с Ванга до смъртта на пророчицата на 11 август 1996 година. Те са неразделни, ясновидката изрично иска в последните й дни в Правителствена болница до леглото й да е именно Витка. Твърди се, че на нея Ванга доверява своите последни пророчески видения. Витка пък ги разкрива пред щерка си малко преди на свой ред да си замине от този свят.

Дъщеря

Самата Стефка от дете израства край пророчицата, която гледала на нея като на своя родна дъщеря. Тя вижда безброй чудеса на изцеление и сбъднали се предсказания на феномена. Но чудесата продължават и след кончината на Ванга. На майка й Витка и предстояла операция за премахване на тумор. Петревска свидетелства, че тогава пророчицата й се явява, за да я успокои, че ще помогне.

 

„И наистина мама Витка беше на 85 години, а след операцията изкара до 92“, разказваше Стефка. Преди 1989 г. всевиждащата жена помогнала и на брат й, който имал паралич, като го пратила при доктор Николов в Сандански – педиатър, занимаващ се макар и незаконно с алтернативна медицина. Той предписал лекарства, но заедно с тях назначил и бани с орехова шума и морска сол. Лечението помогнало много на детето и то се излекувало за почуда на всички. Оттогава Витка и Ванга, не само се запознали, но и станали неразделни.

Орис

„Стефка често споделяше, че Ванга избрала майка й за своя спътница до смъртта си. И това решение било предопределено свише. Съдбата и на майка й, а и на цялото им семейство е свързана с пророчицата. Това бе част от тяхната житейска орис. Признаваше пред нас, че усеща присъствието на Ванга и че ясновидката не спира да бди над нея“, споделиха вчера жители на село Първомай.

Рупите

„Не съм чул, че е починала. Светла й памет! Стефка наистина бе много близка с Ванга. И така бе до кончината на пророчицата. После тя идваше винаги на Рупите, когато тук правехме помени за Ванга, храмови празници, други събития. Пазеше ревностно спомена за пророчицата. Добра жена, която помагаше със сърце на Ванга“, коментира пред „Телеграф“ Серафим Иванов, управител на манастирския комплекс на ясновидката в местността Рупите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Боби Турбото: Имам вила в Царичина, видях извънземни
Next: Наша синоптичка посочи къде в България ще вали сняг до часове

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.