Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Почина пазителка на пророчества на Ванга
  • Новини

Скръбна вест! Почина пазителка на пророчества на Ванга

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
prororqwkfsdkgkdsgfd.png

Т ежко онкологично заболяване отне живота на Стефка Петревска, която е била сред най-приближените хора на пророчицата Ванга. Жената, която живее в петричкото село Първомай, е издъхнала в понеделник. Преди време загубила съпруга си и останала в къщата с двамата си синове. Нейни земляци коментират, че Стефка е знаела непубликувани пророчества на Ванга за бъдещето на България и света. За жалост ги отнесла в гроба.

Помощница

Стефка е дъщеря на прочутата баба Витка, която десетки години е помощница и довереница на ясновидката в местността Рупите – пере, готви, чисти и върти домакинството. Двете живеят под един покрив 11 години. От 1985 г. Витка е с Ванга до смъртта на пророчицата на 11 август 1996 година. Те са неразделни, ясновидката изрично иска в последните й дни в Правителствена болница до леглото й да е именно Витка. Твърди се, че на нея Ванга доверява своите последни пророчески видения. Витка пък ги разкрива пред щерка си малко преди на свой ред да си замине от този свят.

Дъщеря

Самата Стефка от дете израства край пророчицата, която гледала на нея като на своя родна дъщеря. Тя вижда безброй чудеса на изцеление и сбъднали се предсказания на феномена. Но чудесата продължават и след кончината на Ванга. На майка й Витка и предстояла операция за премахване на тумор. Петревска свидетелства, че тогава пророчицата й се явява, за да я успокои, че ще помогне.

 

„И наистина мама Витка беше на 85 години, а след операцията изкара до 92“, разказваше Стефка. Преди 1989 г. всевиждащата жена помогнала и на брат й, който имал паралич, като го пратила при доктор Николов в Сандански – педиатър, занимаващ се макар и незаконно с алтернативна медицина. Той предписал лекарства, но заедно с тях назначил и бани с орехова шума и морска сол. Лечението помогнало много на детето и то се излекувало за почуда на всички. Оттогава Витка и Ванга, не само се запознали, но и станали неразделни.

Орис

„Стефка често споделяше, че Ванга избрала майка й за своя спътница до смъртта си. И това решение било предопределено свише. Съдбата и на майка й, а и на цялото им семейство е свързана с пророчицата. Това бе част от тяхната житейска орис. Признаваше пред нас, че усеща присъствието на Ванга и че ясновидката не спира да бди над нея“, споделиха вчера жители на село Първомай.

Рупите

„Не съм чул, че е починала. Светла й памет! Стефка наистина бе много близка с Ванга. И така бе до кончината на пророчицата. После тя идваше винаги на Рупите, когато тук правехме помени за Ванга, храмови празници, други събития. Пазеше ревностно спомена за пророчицата. Добра жена, която помагаше със сърце на Ванга“, коментира пред „Телеграф“ Серафим Иванов, управител на манастирския комплекс на ясновидката в местността Рупите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Боби Турбото: Имам вила в Царичина, видях извънземни
Next: Наша синоптичка посочи къде в България ще вали сняг до часове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.