Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Почина пазителка на пророчества на Ванга
  • Новини

Скръбна вест! Почина пазителка на пророчества на Ванга

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
prororqwkfsdkgkdsgfd.png

Т ежко онкологично заболяване отне живота на Стефка Петревска, която е била сред най-приближените хора на пророчицата Ванга. Жената, която живее в петричкото село Първомай, е издъхнала в понеделник. Преди време загубила съпруга си и останала в къщата с двамата си синове. Нейни земляци коментират, че Стефка е знаела непубликувани пророчества на Ванга за бъдещето на България и света. За жалост ги отнесла в гроба.

Помощница

Стефка е дъщеря на прочутата баба Витка, която десетки години е помощница и довереница на ясновидката в местността Рупите – пере, готви, чисти и върти домакинството. Двете живеят под един покрив 11 години. От 1985 г. Витка е с Ванга до смъртта на пророчицата на 11 август 1996 година. Те са неразделни, ясновидката изрично иска в последните й дни в Правителствена болница до леглото й да е именно Витка. Твърди се, че на нея Ванга доверява своите последни пророчески видения. Витка пък ги разкрива пред щерка си малко преди на свой ред да си замине от този свят.

Дъщеря

Самата Стефка от дете израства край пророчицата, която гледала на нея като на своя родна дъщеря. Тя вижда безброй чудеса на изцеление и сбъднали се предсказания на феномена. Но чудесата продължават и след кончината на Ванга. На майка й Витка и предстояла операция за премахване на тумор. Петревска свидетелства, че тогава пророчицата й се явява, за да я успокои, че ще помогне.

 

„И наистина мама Витка беше на 85 години, а след операцията изкара до 92“, разказваше Стефка. Преди 1989 г. всевиждащата жена помогнала и на брат й, който имал паралич, като го пратила при доктор Николов в Сандански – педиатър, занимаващ се макар и незаконно с алтернативна медицина. Той предписал лекарства, но заедно с тях назначил и бани с орехова шума и морска сол. Лечението помогнало много на детето и то се излекувало за почуда на всички. Оттогава Витка и Ванга, не само се запознали, но и станали неразделни.

Орис

„Стефка често споделяше, че Ванга избрала майка й за своя спътница до смъртта си. И това решение било предопределено свише. Съдбата и на майка й, а и на цялото им семейство е свързана с пророчицата. Това бе част от тяхната житейска орис. Признаваше пред нас, че усеща присъствието на Ванга и че ясновидката не спира да бди над нея“, споделиха вчера жители на село Първомай.

Рупите

„Не съм чул, че е починала. Светла й памет! Стефка наистина бе много близка с Ванга. И така бе до кончината на пророчицата. После тя идваше винаги на Рупите, когато тук правехме помени за Ванга, храмови празници, други събития. Пазеше ревностно спомена за пророчицата. Добра жена, която помагаше със сърце на Ванга“, коментира пред „Телеграф“ Серафим Иванов, управител на манастирския комплекс на ясновидката в местността Рупите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Боби Турбото: Имам вила в Царичина, видях извънземни
Next: Наша синоптичка посочи къде в България ще вали сняг до часове

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.