Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скъпа моя, когато дойде време да остарееш: НИКОГА не прави тези 12 неща на никого
  • Новини

Скъпа моя, когато дойде време да остарееш: НИКОГА не прави тези 12 неща на никого

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
dfhfkytrrerye.png

Не се опитвай да защитиш близките си от всички злини на света. Просто ги обичай и така ще им осигуриш защитата си. Когато остарееш , със сигурност не искаш да се превърнеш в скучна стара дама, която върши работата на всички? Запомни навреме следните 12 урока !

НЕ ДАВАЙ „АКЪЛ“ НИКОМУ

Дори когато си убедена, че си права, или това, което знаеш е 100% потвърдено… Само си спомни, че някога си била млада и не ти е било приятно да те наставляват. А ти послуша ли съветите тогава?

НЕ ПОМАГАЙ, АКО НЕ ТЕ ПОМОЛЯТ ЗА ПОМОЩ

Не се натрапвай на никого. Не се опитвай да защитиш близките си от всичкото зло на света. Просто ги обичай. Не можеш да ги защитиш от всичко. Те трябва да научат някои неща сами. Някои уроци трябва да се научат от собствените грешки и опит…

възрастна дама

НЕ БЪДИ „МРЪНКАЛНИК“

Не се оплаквай през цялото време. Не се занимавай със здравето си, не се оплаквай постоянно от съседите, от пенсията, от политиката…

Не се превръщай в постоянно намръщена и неразположена отблъскваща старица, която седи намусена отпред на входа на сградата и „сканира“ кой влиза и излиза…

НЕ ОЧАКВАЙ БЛАГОДАРНОСТ ОТ ДЕЦАТА И НЕ ГИ МАНИПУЛИРАЙ

Няма неблагодарни деца, а само родители, които искат благодарността постоянно да им се засвидетелства. Ако постоянно напомняш на децата си, че ти ​​сте отговорна за това, което са днес, че си ги носила 9 месеца в утробата си и т.н., само ги отдалечаваш още повече от себе си…

ЗАБРАНЕНИ ФРАЗИ

„Дадох ти най-добрите си години“ или „По-стара съм, значи съм по-мъдра“, „Знам най-добре, имам повече опит от теб“… тези и подобни изречения са просто нетърпими и трябва да ги избягваш!

жена с къса коса

БЕЗСМИСЛЕНО „ПОДМЛАДЯВАНЕ“

Ако имаш внуци, не настоявай да те наричат ​​по име, защото „баба“ е обидно за теб и те кара да се чувстваш по-стари. Да си баба е една от най-красивите женски роли! С твоето настояване да те наричат ​​по име вместо „бабо“ ставаш само смешна и губиш много в очите на всички около теб.

НЕ ХАРЧИ ПАРИ ЗА БОТОКС И ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ

И колко дълго смяташ, че трябва да изглеждаш млада? Колко време искаш да си млада? Завинаги? По-добре похарчи парите за хуманитарна кауза или плати за забавно пътуване!

ВЪЗРАСТТА НЕ Е РАВНА НА ЗАНЕМАРЯВАНЕ

Сложи си грим. Бъди възможно най-елегантна. Поддържай лична хигиена и се грижи за чистотата на дома и неговия ред. Не чакай специални поводи. Ще се почувстваш много по-добре!

сивокоса жена

ГРИЖИ СЕ ЗА СТАРИЯ СИ И НАБЪРЧАН СЪПРУГ

Дори и да стане безпомощен, да започне да забравя и целият да се сбръчка. Също като теб, някога той беше млад, силен и весел. И той те помни, когато си била млада, силна и весела. Той има най-голяма нужда от теб точно сега! Не разочаровай надеждите му!

НЕ ТРЯБВА НА ВСЯКА ЦЕНА ДА СИ В КРАК С ВРЕМЕТО

Да разбираш новите технологии, да слушаш всички новини, постоянно да научаваш нещо ново. Отпусни се! Прави нещо, което ти доставя удоволствие и те прави щастлива, а не модерна!

НЕ СЕ ОБВИНЯВАЙ

За каквото и да било. В какъвто и да се е превърнал животът ти, какъвто и да е животът на децата ти, ти си направила всичко възможно. Не всичко е в твоите ръце и не всичко е така заради теб!

възрастна дама

КАКВОТО И ДА ТИ СЕ СЛУЧВА, ПАЗИ ДОСТОЙНСТВОТО СИ

Докрай и по всеки повод!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Култов водещ се сбогува с Нова телевизия с прочувствени думи
Next: Дребни душици! Шушукат, че съм весела вдовица, а не знаят истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.