Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слава Севрюкова за новата година до 2037г.: Ще изтекат черните времена, България я чака добро
  • Новини

Слава Севрюкова за новата година до 2037г.: Ще изтекат черните времена, България я чака добро

Иван Димитров Пешев януари 1, 2024
slavasevvvv.png

Неразгадания и до днес феномен Слава Севрюкова, за която самата Ванга казва, че е била в пъти по-могъща от нея, си отива преди точно 30 години, през 1991 г.

В последната година от своя живот тя споделя предсказанията си за България, обхващащи периода от настъпващата скоро 2022 до 2037 г.

Слава не обяснява защо избира именно този промеждутък от време, в който да погледне в бъдещето. За разлика от други ясновидци тя не свързва събитията с прекалено конкретни дати, а просто описва с думи картините, които вижда в бъдещето.

Близките до нея хора успяват да запишат буквално едно към едно нейните пророчества, които се разпространяват и 30 години след кончината ѝ.

„В Библия­та е казано: „Последните ще бъдат първи“. Помнете – от България ще поеме по земята голяма Мъдрост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето ни е дало на Човечеството. Висока е тая чест.

Колкото до славяните, на тях принадлежи Бъдещето“, нарежда Севрюкова. „Ще изтекат черните времена. В България нещата ще
се проме­нят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат.

Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един-единствен избор – Духовността.

Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим све­та. А и в миналото сме го правили…“, казва великата пророчица.

„Не мислете, че земята, по която ходите, ще е все земя… Оцелелите ще са горе, по високото. Затова България – преобладаващо планинска страна – по-слабо ще пострада при бедствията. Страната ще преодолее кризата и ще укрепне.

От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура.

Това е кармично предопределено! България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината. И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе.

Племето ни не ще погине в изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи“, споделя още в последните си мигове ясновидката, родена на 5 декември 1902 г. в Нова Загора, тогава Княжество България.

Дарбата ѝ е била потомствена, наследила я от своята майка Мария, която баела, лекувала с билки и врачувала.

От дете славата на Слава се носи и извън пределите на България, но ясновидските ѝ занимания ѝ носят опасности до края на житейския ѝ път. Преди 9 септември се криела от църквата, а след 9-и от властта. Ясновидката умира на89-годишна възраст в скромния си апартамент в София.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как да пречистим дома си от лоша енергия и зли сили с чаша вода – по-силно от бяла магия
Next: Животът на тези зодии ще се превърне в сбъднат сън: от понеделник ще забогатеят стабилно

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.