Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави и Костадинов се ядосаха: Петков да бъде арестуван незабавно, Денков да подава оставка
  • Новини

Слави и Костадинов се ядосаха: Петков да бъде арестуван незабавно, Денков да подава оставка

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2023
fsdvdgfgerfgdfgdfgdf.png

Председателят на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов съобщи за доклад на ДАНС за посегателство върху кода на машините за гласуване на изборите от страна на Михаил Стойнов от ПП-ДБ. 

„Току-що излязох от председателски съвет в парламента. Зам.-министър от квотата на ПП-ДБ е извършил посегателство над кода на машините за гласуване. „Възраждане“ иска незабавен арест на отговорното лице и отмяна на машинното гласуване в неделя. Незабавно!“, настоя Костадинов.

 

„Михаил Стойнов е осъществил заснемане на кодовете на машините. Трябва да бъде арестуван незабавно заради извършеното посегателство. Информацията е изнесена и няма как да знаем дали не е възможно теоретично да осъществи посегателство върху машините.

Оставка

Нямам как да вярваме вече на тези машини, трябва да бъдат бракувани. Лицето Денков незабавно да подава оставка на правителството заради брутален пробив в националната сигурност. Извършва се опит за държавен преврат“, обяви Костадинов.

Слави Трифонов също направи своя коментар по горещата тема. Ето какво написа той във Фейсбук:

Днес стана ясно как се фалшифицират резултатите от гласуването с машини на изборите. При това се фалшифицират от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Днес в официален доклад на ДАНС бе оповестено, че на 25 октомври, преди два дни, заместник-министърът на електронното управление Михаил Стойнов, в нарушение на всички закони, е повторил цялата процедура по генериране на кода, който подсигурява сигурността на машините, записал го е с телефона си, след което си го е свалил на флашка и го е отнесъл със себе си.

Престъпление

Цялото това престъпление е било заснето от охранителните камери на залата.

И това вече е доказателство, че изборите в България се фалшифицират. Фалшифицират се от ПП-ДБ.

В момента всеки един от ПП-ДБ, може да притежава този код и всяка една машина може да бъде манипулирана във всеки един момент, независимо в коя точка на страната се намира.

Това е държавен преврат.

Спомняте ли си какво казаха същите тези в онзи запис. Ето това е онази „ала-бала“.

Ето как, по техни думи, цитирам : „Изгърмяхме един проект на Слави и откраднахме един бутон“.

Ето така те печелят избори. Ето така управляват в момента – с измама.

Пак повтарям, това е държавен преврат и престъпление срещу националната сигурност.

Този Михаил Стойнов трябва да бъде арестуван незабавно. Освен него, трябва да бъдат арестувани Кирил Петков, Асен Василев и всички, които са знаели за тази схема.

Машините трябва да бъдат премахнати от изборите след два дни, защото всеки, който ще гласува на машина, няма да знае къде всъщност отива неговият глас.

Арести

Призовавам незабавно Главния прокурор да се самосезира по случая.

МВР да арестува виновните.

Президентът Радев да свика незабавно Консултативния съвет по национална сигурност. ЦИК да премахне машините от изборния процес в неделя, защото са компрометирани.

Тези хора не бива да се доближават повече до власт. Единственото, до което трябва да се доближават, е слушалката в стаята за свиждане в затвора.

Оставка! Съд! И затвор!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Зверско убийство смрази България, убиха мъжа на известна съдийка
Next: Огромен скандал с кода на машините за вота, пропадна извънредното заседание на НС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.