Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави не се слави с прошката си, няма милост! Току-що удари брадвата на отцепниците
  • Новини

Слави не се слави с прошката си, няма милост! Току-що удари брадвата на отцепниците

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
slvaivaprosh.jpg

Кирил Петков и Асен Василев са толкова почтени, че ако бяха нови и самопровъзгласили се за почтени политици в Римската република, щяха да сложат за водач на листите си Брут.

Просто никой не обича предателите, освен „Продължаваме промяната“. Което пък говори красноречиво какви хора има в ПП. Това написа в профила си във Фейсбук лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов часове, след като бившият спортен министър Радостин Василев съобщи, че отцепниците от „Има такъв народ“ водят преговори с „Продължаваме промяната“ да се явяват заедно с тях на изборите и за места в листите на партията.

Водят се разговори и с ПП, все пак те имат колективни органи на управление и там решенията не се вземат еднолично. В следващите дни, когато има нещо окончателно, ние ще го обявим заедно. Възможно е други колеги, които са в гражданското движение, да се появят в листите на ПП“, каза още Василев.

Трифонов припомня, че още на 13 юни е прогнозирал, че депутатите, които напуснаха парламентарната група на “Има такъв народ” най-вероятно са „купени с пари и постове от “Продължаваме промяната”.

„И че ще разберем за това като проследим и кой какъв ще стане. Е, днес, само два месеца по-късно, разбираме, че отцепници от “Има такъв народ” щели да бъдат в листите на “Продължаваме промяната”. А някои от тях даже щели да бъдат водачи на листи“, допълва лидерът на ИТН.

Той нарича Радостин Василев – „най-новият политически номад в българската политика“ и заявява:

„Василев например е спряган за водач на листата на “Продължаваме промяната” в Габрово. Какво нещо е иронията на съдбата! Мисля, че няма по-подходящо място за един доказан предател и жалък службогонец от водач на листа в града на хумора, сатирата и забавата. Шегаджиите от Габрово вероятно гледат на тази номинация като продължение на прочутия си фестивал. Иначе какво да кажа за “почтените” от “Продължаваме промяната” – те въобще не пазаруват депутати, ама хич.

Какво стана с прословутата им декларация за почтеност? Какво стана със заявката им, че няма да приемат при себе си хора, членували в други партии? Това ли е поредната им лъжа и поредното им лицемерие? Така изглежда “почтеността” в българската политика. Кирил Петков и Асен Василев са толкова почтени, че ако бяха нови и самопровъзгласили се за почтени политици в Римската република, щяха да сложат за водач на листите си Брут.

Просто никой не обича предателите, освен “Продължаваме промяната”. Което пък говори красноречиво какви хора има в “Продължаваме промяната”. На 2 октомври у нас ще се проведат парламентарни избори. Ще завърша тази публикация със същите думи, с които завърших и публикацията си от 13 юни: “В битка е по-добре до рамото ти да има приятели, отколкото предатели“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Първи български град забранява миенето на коли и балкони с питейна вода! Пълна забрана в
Next: Трагедията е огромна! След съпругата си почина и Стамат от адското меле в Бургас

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.