Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави не се слави с прошката си, няма милост! Току-що удари брадвата на отцепниците
  • Новини

Слави не се слави с прошката си, няма милост! Току-що удари брадвата на отцепниците

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
slvaivaprosh.jpg

Кирил Петков и Асен Василев са толкова почтени, че ако бяха нови и самопровъзгласили се за почтени политици в Римската република, щяха да сложат за водач на листите си Брут.

Просто никой не обича предателите, освен „Продължаваме промяната“. Което пък говори красноречиво какви хора има в ПП. Това написа в профила си във Фейсбук лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов часове, след като бившият спортен министър Радостин Василев съобщи, че отцепниците от „Има такъв народ“ водят преговори с „Продължаваме промяната“ да се явяват заедно с тях на изборите и за места в листите на партията.

Водят се разговори и с ПП, все пак те имат колективни органи на управление и там решенията не се вземат еднолично. В следващите дни, когато има нещо окончателно, ние ще го обявим заедно. Възможно е други колеги, които са в гражданското движение, да се появят в листите на ПП“, каза още Василев.

Трифонов припомня, че още на 13 юни е прогнозирал, че депутатите, които напуснаха парламентарната група на “Има такъв народ” най-вероятно са „купени с пари и постове от “Продължаваме промяната”.

„И че ще разберем за това като проследим и кой какъв ще стане. Е, днес, само два месеца по-късно, разбираме, че отцепници от “Има такъв народ” щели да бъдат в листите на “Продължаваме промяната”. А някои от тях даже щели да бъдат водачи на листи“, допълва лидерът на ИТН.

Той нарича Радостин Василев – „най-новият политически номад в българската политика“ и заявява:

„Василев например е спряган за водач на листата на “Продължаваме промяната” в Габрово. Какво нещо е иронията на съдбата! Мисля, че няма по-подходящо място за един доказан предател и жалък службогонец от водач на листа в града на хумора, сатирата и забавата. Шегаджиите от Габрово вероятно гледат на тази номинация като продължение на прочутия си фестивал. Иначе какво да кажа за “почтените” от “Продължаваме промяната” – те въобще не пазаруват депутати, ама хич.

Какво стана с прословутата им декларация за почтеност? Какво стана със заявката им, че няма да приемат при себе си хора, членували в други партии? Това ли е поредната им лъжа и поредното им лицемерие? Така изглежда “почтеността” в българската политика. Кирил Петков и Асен Василев са толкова почтени, че ако бяха нови и самопровъзгласили се за почтени политици в Римската република, щяха да сложат за водач на листите си Брут.

Просто никой не обича предателите, освен “Продължаваме промяната”. Което пък говори красноречиво какви хора има в “Продължаваме промяната”. На 2 октомври у нас ще се проведат парламентарни избори. Ще завърша тази публикация със същите думи, с които завърших и публикацията си от 13 юни: “В битка е по-добре до рамото ти да има приятели, отколкото предатели“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Първи български град забранява миенето на коли и балкони с питейна вода! Пълна забрана в
Next: Трагедията е огромна! След съпругата си почина и Стамат от адското меле в Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.