Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави: Няма да мълча! Ще ви кажа истината за случващото се в България
  • Новини

Слави: Няма да мълча! Ще ви кажа истината за случващото се в България

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
asdgergdfbfbvcvb.png

„Реших да проверя в тълковния речник какво е определението за думата “аджамия”. В тълковния речник пише, че аджамия означава неопитен, неумел, несръчен. От началото на общуването ми с лидерите на “Продължаваме промяната”, някакси, от само себе си започнах да ги наричам аджамии. Не можах да намеря друга, по-подходяща дума“.

Това пише в профила си във Фейсбук лидерът на ИТН Слави Трифонов.

„Само че като ги опознах малко повече, разбрах, че за тях до неопитен, неумел, несръчен трябва да добавим нагъл. Не стига, че си некадърен, ами си и нагъл. Твърдиш, че си най-добрият и всички трябва да ти се кланят. Ти си единствен и неповторим, ти си солта на земята, ти си този, който е предопределен от съдбата да властва над всички други, богоизбран, венценосен, а всъщност си един некадърен и неморален аджамия.

 

Това, което се случва от вчера насам е абсолютното доказателство за моите думи. ДАНС хващат заместник-министъра Михаил Стойнов, че копира кодовете на машините на флашка, прибира я и я отнася със себе си. Заснет е на камерите. По този начин той е в състояние да компрометира машинния вот, защото може да пипа в софтуера на машините“, допълва той.

Трифонов изброява и хронология на събитията.

„ДАНС пращат доклад на председателя на Парламента, той оповестява доклада на председателски съвет, на него не присъстват “Продължаваме промяната”, защото бойкотират вчерашното заседание. Присъстващите на заседанието сигнализират на ЦИК. ЦИК се събират на заседание и решават да отменят гласуването с машини, защото, забележете, сигурността на машините не е гарантирана писмено от Министерството на електронното управление.

 

Половин час след решението на ЦИК, същият човек, който е хванат от ДАНС да краде кодовете на машините, същия този, Михаил Стойнов изпраща до ЦИК писмено потвърждение, че няма никакъв проблем с машините и те са сигурни. Ако не беше истина, щях да кажа, че това е сценарий за много тъп филм, в който създателите му, определено подценяват аудиторията. Само, че не е тъп филм, а е факт и създателите на този тъп филм снощи протестираха и днес правят протести, и абсурда продължава“, пише лидерът на ИТН.

Всъщност, “Продължаваме промяната” протестират срещу себе си, обобщава Слави Трифонов.

„Те управляват заедно с ГЕРБ и ДПС, техният министър-председател е секретарка на Делян Пеевски, те са се разположили във всички министерства и управляват с подкрепата на ГЕРБ и ДПС. И ДАНС, и ЦИК са функции на държавата.

 

Държавата, в момента, се управлява от “Продължаваме промяната”, значи, Кирил Петков и компания протестират срещу собственото си управление. Ами супер, да се само накажат като веднага си подадат оставката.

 

Те, разбира се, няма да го направят, защото са нагли и безочливи, но виновникът за целия този хаос, заместник-министър Михаил Стойнов, задължително трябва да си подаде оставката. Това е морален и професионален акт, който ще покаже поне малко логика и достойнство в събитията“, коментира още Слави Трифонов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къщата на Гала смая България
Next: Мика Зайкова зададе неудобен въпрос във връзка с коледните добавки за пенсионерите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.