Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави побесня: Това е толкова абсурдно, че направо е…
  • Новини

Слави побесня: Това е толкова абсурдно, че направо е…

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sdfvfdsvfdhgfjjhgjhg.png

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов коментира последните трусове в сглобката броени дни преди ротацията и  предстоящото изказване на вицепремиера Мария Габриел. 

Както БЛИЦ съобщи, очаква се в 19 часа тази вечер Габриел да коментира всички актуални теми от вътрешнополитическия дневен ред на страната.

 

Ето какво написа по този повод Трифонов в профила си във Фейсбук:

Седя и чакам Мария Габриел. Какво ще каже в седем часа. Нещо като Мойсей, който ще донесе божиите заповеди. Това е толкова абсурдно, че направо е безумно. Щях да кажа и тъпо, но искам да съм възпитан. Ама истината е, че е адски тъпо.

Ние, уважаеми приятели, които сте зрители, участници и избиратели, сме свидетели на един срамен водевил. Всъщност, той е срамен и същевременно безсрамен. Тези, които дойдоха, за да изчегъртат другите, първоначално се събраха, а сега ще се избият пред очите ни, защото не могат да разделят държавата.

Тези, които дойдоха на власт, защото са “промяна”, сега заедно с другите, които трябваше да бъдат променени не могат да разделят властта. Все едно властта и държавата са баница, а те са гладни крадци. Само дето тази баница е България. Всички ние. Семействата ни. Мечтите ни. Очакванията ни. Надеждите ни. И всеки, който има власт, трябва да подхожда с уважение, морал и отговорност към всички нас.

Всъщност за какво се карат. Карат се как да разделят независимите регулаторни органи. Забележете – независимите. Такива би трябвало да са по закон. Независими. А те, като на една селска сергия, се опитват да си ги поделят между техните партии. Нагъл политически пазарлък.

Това, уважаеми сънародници, е чиста политическа корупция. Явна политическа корупция. Открита политическа корупция. Политици назначават техни хора в държавни институции, за да могат да крадат безнаказано. Това е.

Но нека видим какво ще каже Мария Мойсей Габриел в седем часа. Дали ще каже, че късат тази гнусна сглобка, защото така е решил Бойко Борисов, или ще продължат любовната игра, защото властта и облагите от нея са по-важни. Аз лично залагам на второто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Готвят промени: Късаш договора на секундата, ако мобилните оператори вдигнат цената
Next: Магазинер от Одрин: Тълпи българи заливат пазара, изкупуват всичко, лирата пак се срина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.