Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Слави се завръща! Ето как се подготвя за триумфа си Вижте повече.. 👇👇
  • Без категория

Слави се завръща! Ето как се подготвя за триумфа си Вижте повече.. 👇👇

Иван Димитров Пешев декември 11, 2025
Screenshot_9

Слави Трифонов отново се завръща в телевизията като водещ. След дълга пауза, много промени и търсения Трифонов поема към сцената, която го превърна в символ.

„България Днес“ разбра, че от месец насам Дългия отново е седнал на стола си, за да прави така наречените „сухи тренировки“, за да си припомни всичко и да няма гафове при завръщането му. Хората от екипа се радват, че в шоуто отново ще има енергия, хумор и онзи дух, който зрителите толкова години наред следяха всяка вечер.

„Нямаме официален коментар по темата, но г-н Слави Трифонов не напуска политиката“, бе лаконичният отговор на въпрос към екипа от партията на водещия – „Има такъв народ“.

Другата част от хората, които стоят зад Дългия в телевизия „Седем осми“, пък тихичко се радват на новината, тъй като ако тя стане факт, рейтингът им ще се вдигне главоломно, като това ще спомогне и да взимат по-големи заплати.

Само преди дни „Шоуто на Слави“ стана на 25 години и това бе отбелязано от Трифонов подобаващо с дълго видео в профила му.

„За този изключителен период в живота ми искам да благодаря на много хора, но като начало на покойния Албърт Парсънс, с когото подписах договор в Би Ти Ви, после и на Светлана Василева, която бе изпълнителен директор“, започна въодушевено Слави. Той благодари и на всички, които в годините са били в предаването и като гости, а в края на видеото намекна, че ако „зрителите го искат като водещ, той ще се върне, за ужас на много други, за които се сеща“.

„Разбира се, че Слави е изключителен професионалист и уникален шеф. Мога да кажа само хубави неща за него и би било добре, ако е решил да се върне. Той винаги си е вършил работата успешно и вади най-доброто от всеки от нас. В „Шоуто на Слави“ научих страшно много неща. Никога не съм казвала, че отивам на работа, обожавах мястото, на което танцувам. Научих се как да работя с екип и с различни хора“, казва за Дългия неговата бивша любима – Мартина Огнянова от балет „Магаданс“. Днес тя е майка на четири дечица и живее с мъжа си Николай Колев извън столицата. Зрителите познават брюнетката от ежедневната й поява на малкия екран, където всяка вечер в продължение на 11 години танцуваше в популярното шоу на Слави Трифонов.

Друго бивше гадже на Дългия – певицата Александра Раева, също споделя само хубави неща за професионализма на бившия си шеф. Тя също е категорична, че шоуто я е направило това, което днес е тя, а Слави е уникален като водещ.

Музиката я събира с него, когато печели конкурс за вокалистка през 2001 година в неговото шоу. След шест години любов двамата се разделят, а едва преди няколко години Алекс призна открито, че са били влюбени.

„Да, знам, че аз съм голямата любов на Слави. Той ми го е казвал много пъти. Но дори и да не ми го беше казвал, аз като жена го усещах и знаех, че е точно така“, споделя Александра.

В едно от редките си откровения Трифонов също разкри, че когато бил на 41 години, усетил истински трепети, които му подействали „като удар с чук“. За всички запознати с любовната им история няма съмнение, че говори за Алекс. Двамата дори живеят заедно и стигат до годеж.

И друг най-близък до Трифонов човек си тръгна от екипа му в началото на ноември – Иво Сиромахов. Именно той бе човекът, който водеше вместо Слави предаването.

Причината писателят и режисьор да направи тази крачка е политическа, като още преди време в интервю за „България Днес“ Сиромахов призна, че не е част от „Има такъв народ“ и не иска да влиза в партията.

„Моето условие да работя, след като беше създадена партията – където очевидно съм извън нея и не споделям нейните цели и идеали, каквито не виждам – беше да имам пълна свобода в телевизията. Досега я имах, при мен можеше да се каже всичко и без монтаж, нямаше опит за цензура. Но е то че и това се случи. Нямах грам ограничение през годините и това бе причината да работя тук. За мен е важно да спя спокойно и да се гледам в огледалото, без да ме е срам от това, което виждам“, добави Сиромахов.

Раздялата дойде, след като Сиромахов публикува изключително остър текст срещу Тошко Йорданов. Повод за него бяха предлаганите законодателни промени от ИТН, които предвиждат затвор за разкриване на лична информация за публични личности. Много известни личности също не спестиха критиките си в тази насока. „Имам удоволствието да ви съобщя, че от днес вече не съм водещ в телевизия „Седем осми“. Телевизията поставя ново начало в славния си път към сърцата на суверена. На Слави и Тошко пожелавам здраве, свобода, независимост, щастие, любов, смелост, мъжество, достойнство, чест и ум. Те другото си го имат“, написа във фейсбук профила си водещият в телевизията на Слави Трифонов и негов приятел от години. Сиромахов бе водещ на „Вечерното шоу на Слави“ на мястото на началника си.

Е, явно е дошло време Трифонов отново да се върне там, където е най-добър – в телевизията и в музиката.

Continue Reading

Previous: Единственият продукт, който унищожава всички вируси, гъбички и бактерии едновременно! Защо толкова малко се говори за него…Вижте повече..👇👇
Next: Извecтнaтa бългapcĸa фигypиcтĸa Aлбeнa Дeнĸoвa ce видя в иcтинcĸo чyдo cлeд тaзи cлyчĸa. Πpипoмнямe, чe пpeди гoдини изгopaтa нa Aлбeнa Дeнĸoвa – Maĸcим Cтaвиcĸи пpeдизвиĸa тeжĸa ĸaтacтpoфa, пpи ĸoятo eднo мoмчe изгyби живoтa cи, a Mануела Гopcoвa ocтaнa жив тpyп.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.