Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави с апокалиптична прогноза за скок на цените, поиска оставката на кабинета
  • Новини

Слави с апокалиптична прогноза за скок на цените, поиска оставката на кабинета

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
asdgsdfgdgege.png

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов написа дълъг пост в социалните мрежи, с който отново критикува властта. По думите му ще се достигне до ръст в цената на тока, горивата и всичко. Трифонов поиска и оставката на кабинета. Ето какво пише той:

Няма проблем. Много неща съм видял през така наречения преход. Сигурно, защото когато той настъпи, аз бях на 20 години и с нетърпение и страст, като всички като мен, очаквах всичко бързо да се промени и ние бързо да заживеем в една модерна просперираща и свободна държава. Далеч от комунизма и това ужасно недоразумение, което управляваше хората и техните съдби. За съжаление.

Но въобще не стана така. За съжаление. Всякакви хора експериментираха, качвайки се на кормилото на властта и пак управляваха нашия живот и съдби, само че не отговорно, морално и качествено, а крадливо, подло и некадърно… за съжаление. От Жан Виденов, през Иван Костов, та до Бойко Борисов. Но такива като тези, които в момента управляват… е такива не съм виждал.

Толкова некадърни, неморални и нагли… е такива не съм виждал. За тях няма проблем. И за тия медии и хора в публичното пространство, които ги подкрепят, и за тях няма проблем. Излязоха записи, в които те ясно показаха, колко са неморални, алчни и нагли… няма проблем. Ма лъгали били… няма проблем. Били създадени, за да унищожат модела “Борисов”, пък сега направили коалиция с Борисов… няма проблем.

Твърдели, че ДПС са техен враг, пък сега с радост приемат подкрепата на ДПС и ги питат за всичко… няма проблем. Алексей Петров участвал в създаването на правителството… няма проблем. Не можело да плащат по инхаус процедури, пък сега плащат и то с 30% повече… няма проблем. Завряха журналистите в една кочина, в бившия партиен дом… няма проблем.

Мога да продължавам, но така или иначе за ПП-ДБ и за ГЕРБ, и за ДПС – няма проблем. Дали това ви натъжава, не знам. Няма проблем. Най-вероятно ще променят националния празник, но какво пък толкова… няма проблем. Аз ще ви кажа от къде ще дойде проблемът. Проблемът ще дойде от там, че те са некадърни, самовлюбени и се мислят за голяма работа.

Така изглежда глупостта. А когато глупави хора управляват държавата, резултатите винаги са трагични. Либерализацията на цените за тока за обикновения потребител неминуемо ще доведе до огромно увеличение на цените за ток за всички. Проблемите, които вече създадоха на Нефтохим и трудностите пред руския петрол, които вече създадоха неминуемо ще доведат до увеличаване на цените на бензина.

А увеличаването на цените на тока и на бензина ще доведат до увеличаването на цените на всичко. И тогава вече ще има проблем. Когато имах възможност, ги спрях. Не само не съм променил мнението си, а съм абсолютно сигурен, че тези хора, които в момента управляват държавата, трябва веднага да се махнат и никога да не се докосват до власт, защото проблемът са те. Всъщност, те са голям проблем. Оставка!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Йорданова загина опитвайки се да спаси животни от водния потоп, вижте какво ще направят
Next: Изненада! Тези пенсионери взимат повече пари от минималната заплата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.