Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов едвам се движи, пазят го въоръжени охранители
  • Новини

Слави Трифонов едвам се движи, пазят го въоръжени охранители

Иван Димитров Пешев септември 3, 2022
valsvasivasmutrti.jpg

Все по-слаб, изпит, с умряла усмивка изглежда лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов.

Шоуменът е заобиколен от въоръжени с пистолети гардове. Политикът бе засечен от от папараците на „България Днес“ преди дни пред офиса си в столичния квартал „Левски Г“.

От кадрите ясно се вижда, че Трифонов е драстично отслабнал в последните месеци. От мускулатурата на политика не се вижда почти нищо. Дългия трудно слиза от огромния черен джип, с който се придвижва от дома си до телевизията.

Шоуменът ползва патерица, с която си помага, за да стъпи на земята. Слави изглежда на пръв поглед замислен, но всъщност физиономията му е изразено намръщена.

Не изпускай тези оферти:

Нещо повече – по лицето му се чете болка. В последно време усмивката напълно отсъства от лицето на лидера на „Има такъв народ“. Най-вероятно Слави изпитва силна болка и затова гримасите му се измъчени.

Прави впечатление, че Трифонов не търси помощ от въоръжената охрана, докато слиза от лъскавия джип и върви самостоятелно до входа на постройката. Разбира се, гардовете стоят на сантиметри и следят да не залитне.

Един от бодигардовете на Дългия е въоръжен с пистолет, запечатва още фотокамерата върху снимката.

Източник на новината: news2.bg

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Примката около скандалната полицайка Симона се затяга! Лошо й се пише, ето какво я чака
Next: Иван Нейков получи страшна диагноза след рутинен преглед

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.