Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов се подигра на ПП и ДБ, спомена за огромен провал на двете партии
  • Новини

Слави Трифонов се подигра на ПП и ДБ, спомена за огромен провал на двете партии

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
spgaosgoaskgas.jpg

Простете, че пропуснах, но какво се случи с шествието “Заедно за независима България” в центъра на София вчера?

Събраха ли се 5-10 хиляди симпатизанти на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”? Това пише лидерът на ИТН Слави Трифонов в личния си Facebook профил.

„Питам, щото по новините и по сайтовете нищо не споменаха.

Предполагам, че освен симпатизантите на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, в шествието са се включили и симпатизантите на БСП. Поне така има някаква логика.

Не изпускай тези оферти:

Нали трите партии се явяват на изборите, за да спечелят парламентарно мнозинство? Защо се събират само симпатизантите на двете партии и се неглижира третият коалиционен партньор? Аз нямам отговор.

Всъщност, не бях чувал за такова животно – симпатизанти на две партии, явяващи се самостоятелно на избори, агитират заедно в предизборна кампания. Ако някога, някъде това се е случвало по света – моля, кажете ми. Може да се окаже някакво канадско ноу-хау.

Вдъхновен от вчерашното невероятно шествие, събрало вероятно хиляди, аз предлагам промени в Изборния кодекс, според които само симпатизантите на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” да имат правото да гласуват два пъти – веднъж за “Продължаваме промяната” и веднъж за “Демократична България”.

Така с двойното гласуване за “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, плюс гласовете за партията на социалистката Корнелия Нинова, вече може и да има шанс за парламентарно мнозинство.

Съгласете се, че идеята ми е добра. Това ще е толкова прекрасно. Най-после доброто ще победи – пенсиите ще са по хиляда лева, ще ядем чиста храна, всеки ще кара електромобил, а мафиотите ще бъдат пречупени и вкарани в затвора“, допълни той.

Още политика:

На добър час през новата академична година пожела министър-председателят Гълъб Донев на студентите от Университета за национално и световно стопанство в София.

На тържествената церемония преди началото на учебния процес премиерът припомни посланието за непрекъснат стремеж към усъвършенстване, което основателят на университета проф. Стефан Бобчев е завещал на бъдещите поколения.

Министър-председателят изтъкна успешната реализация на студентите, завършили най-големия и авторитетен бизнес университет в България и Югоизточна Европа.

„След години е възможно да заемете лидерски места в политическия, държавния и бизнес елит на страната ни“, обърна се премиерът Гълъб Донев към студентите и сподели с тях своето виждане за лидерството.

„Лидерството е отговорност към всички, сред които си пръв. Истински добрият лидер e отговорен за разгръщането на потенциала на хората в организацията, която управлява.

Не се подвеждайте по остарелия модел на отношения, според който лидерът се разпорежда. Когато създадете среда на свобода и уважение към уменията и талантите на всеки, това скоро ще донесе успех.

Да си начело има смисъл, когато е в името на обща цел“, заяви министър-председателят в края на словото си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тиквeни семки пpи пapaзити, диaбeт, зaпeк и виcoк хoлecтepoл
Next: Мъжът ми отиде до тоалетната и тогава без да искам разбрах гадната му тайна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.