Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов удари тежко Настимир Ананиев, депутатът ще плаща сериозна сума
  • Новини

Слави Трифонов удари тежко Настимир Ананиев, депутатът ще плаща сериозна сума

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
dsgdslkfglkfkhfdkhkdfhgf.png

Депутатът от ПП-ДБ Настимир Ананиев загуби делото срещу лидера на ИТН Слави Трифонов, пише „Стандарт“.

Депутатът от ПП-ДБ обвиняваше Трифонов, че във профила си във Фейсбук е публикувал, на 12.01.2023 г. видео материал, чрез който умишлено е увредил името, честта и достойнството на Ананиев, публично, чрез разпространение и като представител на обществеността – народен представител в 47–то Народно събрание с изявлението:

 

„…а Настимир Ананиев, …Днеска излезе, че тая банка на криптовалута „NEXO“, която се разследва от седем или от колко там американски щата са скочили, че това е една пирамида на криптовалута. Става въпрос за едни деветдесет и колко милиарда, от които тия, които са основните играчи, са ги гафнали тия там един милиард и четиристотин милиона.

Настимир Ананиев има общи свързани фирми“, като последното инкриминира като клевета под формата на позорно обстоятелство така: „Настимир Ананиев има общи свързани фирми с „NEXO“.

По делото беше разпитан като свидетел на тъжителя Антон Тонев – депутат в 47-ото Народно събрание, което прекратява дейността си на 02.08.2021 г.

Проверка установи, че нито заседание е проведено на 12.01.2023 г., нито той е депутат в 48-ото или 49-ото Народно събрание. Освен това твърди, че изявлението на г-н Трифонов го обвинява в съучастие, престъпна свързаност с неосъждани лица по публични обвинения във финансови злоупотреби в особено големи размери.

За да докаже вреди, невярно твърди, че помни деня на публикацията на Слави Трифонов, защото и след заседанието на 12.01.2023 г. двамата седнали в заведение и телефонът му непрекъснато давал сигнал за търсене или съобщение. Като научил за видеото на Слави, вдигнал кръвно. Лекар му премерил пулса – 100/90  и му казал, че има опасност от инсулт или инфаркт.

Свиделката Ева Костова пък възприела смисъла на видеото в социалната мрежа, че Ананиев се занимава с криптовалута, че е свързан по някакъв начин с „NEXO“ и злоупотреби. В нейно присъствие непознат минувач му казал „Криптомире“.

Адв. Георгиев от кантората на Радостин Василев поддържаше обвинението и поиска съдът да признае вината и да осъди Слави Трифонов за клевета за престъпление по чл. 148 ал. 1 т.1, 2 и 3 вр. ал. 2 и във вр.чл. 147 ал. 1 от НК – квалифицирана клевета. Наказанието е от 3000 до 10000 лева в полза на държавата и обществено порицание.

Адвокатът на Слави Трифонов поиска лидерът на ИТН да бъде изцяло оправдан по повдигнато обвинение, защото е несъставомерно – клеветата трябва да е недвусмилена, ясна и да не изисква интерпретация и субективно възприятие. Той се позова и на разнопосочните показания на свидетелите.

Съдът прочете присъдата си във вторник. С нея магистратите признаха Слави Трифонов за невиновен и го оправдаваха.

Съдът отхвърли предявения граждански иск за неимуществени вреди, като недоказан и неоснователен. И осъди Настимир Ананиев да заплати на Трифонов направените съдебни разноски и държавни такси по производството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отиде си обичана звезда от хитов сериал, който ни носеше усмивки
Next: В този български град заплатите са големи, животът е спокоен, електромобилите са нещо нормално

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.