Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слагам 1 капка и прозорците стават невидими от чистота и няма търкане с часове
  • Новини

Слагам 1 капка и прозорците стават невидими от чистота и няма търкане с часове

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
kakasdoaspdaskroasiro.png

В топлите слънчеви дни всяко петно ​​прах по прозореца е ясно видимо, поради което прозорците обикновено се мият доста по-често отколкото през есента и зимата. Днес ще ви кажем една тайна как правилно да миете прозорците, така че да няма петна по тях.

Всяка домакиня има свой собствен начин на миене на прозорци и не винаги е възможно работата да се доведе до идеала с помощта на специални инструменти. Ще споделим с вас ефективни домашни продукти, които ще удължат чистотата на прозорците и ефективно ще се справят със замърсяването.

 

Как да миете прозорци

На първо място, трябва да изберете добър ден. Няма смисъл да миете прозорците при дъждовно или ветровито време. Нашите баби и майки се запасяваха с вестници , правеха обичайния сапунен разтвор и миеха прозорците. Именно вестникът позволяваше да се избягват петна и да се търкат добре прозорците.

Сега има безкрайно количество стоки като парцали от микрофибър, стъргалки за прозорци, магнитни четки, уреди и всякакви перилни препарати.

 

От този списък трябва да се отделят парцалите от микрофибър – такива за многократна употреба изтриват петната добре и не надраскват повърхността, поради което често се използват за миене на автомобили. Ето защо с тези евтини устройства можете да изчистите доста неща

 

Измиване на прозорци с глицерин

Ще имаш нужда от

1 капачка омекотител за тъкани
100 мл топла вода
1 супена лъжица глицерин
кърпа
стъргалка за прозорци

Изсипете капачка от омекотителя в малък пластмасов съд и го разредете с топла вода. Добавете глицерин към сапунения разтвор и разбъркайте всичко старателно.

Оставете разтвора да за 15 минути, след което продължете с измиването на прозорците.

 

Достатъчно е да нанесете няколко капки от продукта върху парцал и да го разтриете внимателно през прозорците. Разбира се, по-добре е първо да избършете прозорците с влажна кърпа, за да премахнете слоят мръсотия, след което да използвате продукта. Благодарение на глицерина, прахът няма да се залепи за стъклото, а прозорците ще останат чисти за дълго време.

Ще имаш нужда

1 ч.л. препарати за миене на съдове
500 мл вода
70 мл оцет

Смесете оцетът, водата и препарата. Напръскайте разтвора върху прозореца със спрей бутилка и го избършете със сух парцал.

 

Миене на прозорци с амоняк

Ще имаш нужда

2 с.л амоняк
400 мл вода

Носете ръкавици и респиратор, защото миризмата на амоняк е много рязка. Смесете водата с амоняк. Поставете разтвора върху прозореца и го избършете с мека кърпа или салфетка.

Много продукти за почистване на прозорци се правят на базата на амоняк. Справя се със силните замърсяване, дезинфекцира добре повърхността и премахва никотина залепнал по прозорците.

 

Миене на прозорци с нишесте

Ще имаш нужда

1 супена лъжица нишесте
1 литър вода

Разредете нишестето в топла вода, след което нанесете продукта върху мръсните прозорци. Оставете разтвора да изсъхне, след което избършете прозорците с мека кърпа, за да премахнете следите от нишесте.

Този инструмент ще бъде оптимален, ако не понасяте остри миризми. Можете да използвате и обикновени сурови картофи. Трябва да нарежете картофите наполовина и да разтриете с тях прозорците. След това отстранете остатъците от нишесте с парцал.

 

Както можете да видите, има много алтернативи на закупените перилни препарати, а някои от тях са много по-ефективни. Можем да кажем с увереност, че нито един от тях не оставя петна по прозорците. Измили ли сте вече прозорците тази година?

Continue Reading

Previous: Българин с вълнуващо разкритие: Иде голяма благодат за България
Next: Защо опитните домакини сипват сол в олиото: старо, но златно! Действа и до днес

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.