Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слагам 1 капка и прозорците стават невидими от чистота и няма търкане с часове
  • Новини

Слагам 1 капка и прозорците стават невидими от чистота и няма търкане с часове

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
kakasdoaspdaskroasiro.png

В топлите слънчеви дни всяко петно ​​прах по прозореца е ясно видимо, поради което прозорците обикновено се мият доста по-често отколкото през есента и зимата. Днес ще ви кажем една тайна как правилно да миете прозорците, така че да няма петна по тях.

Всяка домакиня има свой собствен начин на миене на прозорци и не винаги е възможно работата да се доведе до идеала с помощта на специални инструменти. Ще споделим с вас ефективни домашни продукти, които ще удължат чистотата на прозорците и ефективно ще се справят със замърсяването.

 

Как да миете прозорци

На първо място, трябва да изберете добър ден. Няма смисъл да миете прозорците при дъждовно или ветровито време. Нашите баби и майки се запасяваха с вестници , правеха обичайния сапунен разтвор и миеха прозорците. Именно вестникът позволяваше да се избягват петна и да се търкат добре прозорците.

Сега има безкрайно количество стоки като парцали от микрофибър, стъргалки за прозорци, магнитни четки, уреди и всякакви перилни препарати.

 

От този списък трябва да се отделят парцалите от микрофибър – такива за многократна употреба изтриват петната добре и не надраскват повърхността, поради което често се използват за миене на автомобили. Ето защо с тези евтини устройства можете да изчистите доста неща

 

Измиване на прозорци с глицерин

Ще имаш нужда от

1 капачка омекотител за тъкани
100 мл топла вода
1 супена лъжица глицерин
кърпа
стъргалка за прозорци

Изсипете капачка от омекотителя в малък пластмасов съд и го разредете с топла вода. Добавете глицерин към сапунения разтвор и разбъркайте всичко старателно.

Оставете разтвора да за 15 минути, след което продължете с измиването на прозорците.

 

Достатъчно е да нанесете няколко капки от продукта върху парцал и да го разтриете внимателно през прозорците. Разбира се, по-добре е първо да избършете прозорците с влажна кърпа, за да премахнете слоят мръсотия, след което да използвате продукта. Благодарение на глицерина, прахът няма да се залепи за стъклото, а прозорците ще останат чисти за дълго време.

Ще имаш нужда

1 ч.л. препарати за миене на съдове
500 мл вода
70 мл оцет

Смесете оцетът, водата и препарата. Напръскайте разтвора върху прозореца със спрей бутилка и го избършете със сух парцал.

 

Миене на прозорци с амоняк

Ще имаш нужда

2 с.л амоняк
400 мл вода

Носете ръкавици и респиратор, защото миризмата на амоняк е много рязка. Смесете водата с амоняк. Поставете разтвора върху прозореца и го избършете с мека кърпа или салфетка.

Много продукти за почистване на прозорци се правят на базата на амоняк. Справя се със силните замърсяване, дезинфекцира добре повърхността и премахва никотина залепнал по прозорците.

 

Миене на прозорци с нишесте

Ще имаш нужда

1 супена лъжица нишесте
1 литър вода

Разредете нишестето в топла вода, след което нанесете продукта върху мръсните прозорци. Оставете разтвора да изсъхне, след което избършете прозорците с мека кърпа, за да премахнете следите от нишесте.

Този инструмент ще бъде оптимален, ако не понасяте остри миризми. Можете да използвате и обикновени сурови картофи. Трябва да нарежете картофите наполовина и да разтриете с тях прозорците. След това отстранете остатъците от нишесте с парцал.

 

Както можете да видите, има много алтернативи на закупените перилни препарати, а някои от тях са много по-ефективни. Можем да кажем с увереност, че нито един от тях не оставя петна по прозорците. Измили ли сте вече прозорците тази година?

Continue Reading

Previous: Българин с вълнуващо разкритие: Иде голяма благодат за България
Next: Защо опитните домакини сипват сол в олиото: старо, но златно! Действа и до днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.