Майка ми не искаше да говори за баща ми. Единственото, което някога съм чувал за него, беше, че никога не ме е обичал и затова ни е напуснал.
Не съм имала никакви снимки на баща си от детството – майка ми каза, че ги е изгорил веднага след развода. Защото не е имало причина да го познавам. Въпреки това ми беше трудно да повярвам на думите ѝ и дълбоко в себе си вярвах, че не са верни. Една студена зимна нощ получих писмо.
Не обикновено, а известие за прехвърляне на собственост. Оказа се, че баща ми вече е много болен, затова реши да оформи всички документи, докато все още има време. Върху плика имаше адрес, за да мога лесно да намеря къщата, в която живееше. На следващия ден реших да отида в това село. Попитах местните жители и тръгнах в посоката, която ми посочиха. Беше хубава къща близо до гората.
В имота растяха много плодни дървета и храсти. А до къщата имаше малка ферма със зайци и кокошки. Когато наближих къщата, една жена излезе да ме посрещне. Тя беше медицинска сестра и се грижеше за баща ми.
Тъкмо беше дошла да му даде необходимите лекарства. Мъжът лежеше на леглото във всекидневната. Беше щастлив да ме види. Въпреки че не се познавахме, веднага започнахме да си говорим. Първият въпрос, който баща ми ми зададе, беше защо не отговарям на писмата му. Но те никога не бяха пристигали в живота ми. Баща ми не беше изненадан.
Попитах го защо се е разделил с майка ми. Отговорът му беше по-сложен от това, че са имали несъвместими характери. Оказа се, че в началото са се обичали много. Винаги са искали да живеят точно тук, в тази къща в края на гората. Но едно лято променя живота им завинаги. Когато празнували рождения ден на брата на майка ми, им хрумнала идеята да отидат в гората. Там имало кристално чисто езеро с винаги студена вода.
Братът на майка ми прекалил с алкохола и решил да поплува, въпреки че всички му попречили да го направи. Когато се гмурнал, кракът му се заплел във водораслите и той не могъл да се спаси. Майка ми обвини за тази трагедия баща ми, въпреки че той пръв забеляза изчезването на момчето и започна да го търси.
По-късно двамата се разведоха и никога повече не се срещнаха. Сега разбирах гнева на майка ми. Но миналото не можеше да се промени. Тя беше изгубила брат си и заради нейната омраза аз цял живот бях живял без баща.
Наближаваше Бъдни вечер, затова реших да купя необходимите стоки и да прекарам деня с баща ми. Когато излизах от апартамента, майка ми ме попита къде отивам тази коледна нощ. Отговорих ѝ с въпрос – къде са отишли всички писма от баща ми. Тя не можа да ми отговори. Въпреки снежната буря някак си успях да стигна до селото на баща ми. Бързо приготвих коледната вечеря.
Татко ми показа стари снимки, на които семейството ни е заедно. Същата вечер получих отговори на въпроси, които ме вълнуваха от дълго време. През пролетта баща ми почина. Наследих от него къщата в провинцията. Майка ми обаче не искаше да говори с него. Но за мен той си остана любящ баща завинаги.