Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След като излезе от болницата, Емили с тротинетката отново се засили из София
  • Новини

След като излезе от болницата, Емили с тротинетката отново се засили из София

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
eeemaiallalsas.jpg

Момичето, неколкократно заснемано да кара електрическа тротинетка с над 100 км/час по „Околовръстното шосе“ в София, тази беше засечено между автомобилите по натоварения булевард „България“ в София, съобщи bTV.

Според автора на видеото тя шофира със средна скорост от 60 км/ч.

От кадрите се вижда, че кара само на метри от велоалеята на булеварда – точно където трябва да се движи, според правилата.

Още криминални:

Не изпускай тези оферти:

При всички положения в каналите за мигранти участват и служители на ДАНС, на другите специални служби и на чужди специални служби. Това коментира в студиото на „Събуди се” бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев.

„Не е необходимо да сатанизираме само МВР. Чувал съм, че казват за една командировчица – количка, две командировчици – апартаментче. Това е въпрос на пазарлък. Системен проблем е”, добави той.

„Когато държавата се опитва да се справи с нелегалната миграция, използвайки целия си ресурс, и виждаме, че често едната ръка не знае какво прави другата – това означава, че някъде на много високо равнище има системен проблем при управлението на тази криза”, смята още бившият главен секретар.

Според Георгиев проблемът на България е, ако тръгнат всички тези хора, които се намират в Турция. „Тогава нито „Гранична полиция”, нито армията, нито Путин може да ги спре. Това, че мигрантите използват морската граница на България, не е ново”, смята още той.

Според него трябва да се попита къде са били преките ръководители на 40 служители в системата, подкрепяли Георги Семерджиев. „Къде са били човешките ресурси, къде е била „Вътрешна сигурност”, къде е бил Инспекторатът на МВР, за да не бъде допусната тази ситуация”, пита той.

По думите на Георгиев е объркана цялата система на подбор и кариерно развитие в МВР. „Ние само казваме, че има подбор и кариерно развитие, но на практика такова нещо отсъства. Нито един политик не иска да има силна система на МВР и силни контролни органи. Защото никой не обича да му гледат в канчето”, подчерта още той.

Още крими:

551 нашенци, газили правилата за движение по пътищата в Европа, изгоряха с глоби, които ги застигнаха дори у нас. Толкова са производствата по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Това показа справка от Софийски градски съд и от окръжните съдилища в Благоевград и Русе, предоставена на „Телеграф“.

Данните са за периода от началото на 2020 г. до средата на настоящата година. Според тях нашенецът най-често получава „честитки“ от Германия, Австрия и Нидерландия. По-малко са случаите на изпратените от Румъния и Словения глоби.

Най-големият дял на глобите на нашенците, направили нарушение в чужбина, е за шофиране с превишена скорост. Един от изгорелите с глоба, която го е застигнала от Западна Европа, ще трябва да се бръкне с 94 евро, защото е превишил максимално разрешената скорост с 11 км/ч. Друг пък е отнесъл 360 евро заради това, че бил спипан да кара, въпреки че шофьорската му книжка е била отнета.

108 евро е глобата за неспазване на дистанция, която е отнесъл българин, прибрал се от Германия. Нашенците често „горят“ и заради шофиране без предпазен колан или пък заради телефон.

Единични са случаите за шофиране под въздействието на алкохол. Прави впечатление, че няма санкционирани, които са спипани да шофират след употреба на наркотици. Производствата в СГС са общо 364 за посочения период. През 2020 г. те са били 107 броя, а през следващата 150. За първата половина на тази година делата са 107.

Някои нашенци са хващани да се движат с извънгабаритни товари, както и да влизат с управляваните от тях моторни превозни средства в зони, в които това е забранено. Има случаи и на санкционирани заради неправилно изпреварване. В Окръжен съд- Благоевград образуваните производства за посочения период са общо 67.

Размерът на финансовите санкции според държавата вносител варира от 75 eвро до 22 200 румънски леи (8817 лв.). Данните показват, че от общо 120 дела от началото на 2020 г. до средата на 2022 г., образувани в Окръжен съд- Русе по искане на властите в чужди страни заради различни нарушения на наши водачи, 80 са заради превишена скорост.

През 2020 г. са признати финансови санкции по 23 такива дела, през 2021 г. – по 33 дела, и до 30 юни тази година – по 24 дела. Останалите нарушения са за неспазване на дистанция, неправилно изпреварване, управление без шофьорска книжка и пр.

По едно дело има за пътнотранспортно произшествие с пострадал човек, за претоварен ТИР, за управление с повредено стъкло и за неправилно пресичане на жп прелез. В зависимост от провинението финансовите санкции са различни и варират от 70 евро до 1300 евро.
Шариш 2000 лв., ако те хванат да караш пиян в Полша

2264 лева или 5460 злоти е глобата, която е отнесъл нашенец, спипан да шофира след употреба на алкохол в Полша. Като цяло преобладават глобите от около 200 лева. 140 евро е глобата за шофиране без предпазен колан в Нидерландия например. За неправилно пресичане на жп прелез в Румъния имаме призната глоба на русенец от 3000 леи (1250 лева), за управление без шофьорска книжка в Румъния нашенците отнасят глоби от 700 леи (292 лева).

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев развя бялото знаме и сключи примирие с Тошко Йорданов
Next: Бомба: Пробив в националната сигурност, лъсна зловеща схема в ДАНС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.