Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След като ми се случи това спрях да купувам масло от магазина
  • Новини

След като ми се случи това спрях да купувам масло от магазина

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
sfdgfghtrhfgdhdfgh.png

Мисля, че всички обичат масло.

Но само хубаво, истинско масло. Докато пишех това, се чудех. Спомням ли си какво е истинско масло? Вероятно вече не.

Баба ми отглеждаше крава и всяка седмица ни угощаваше с домашно мляко, заквасена сметана, извара и масло.

Беше жълто и истинско. Сега дори на пазара, където казват, че продават домашно масло, няма да намерите такова. То е оцветено, с ароматизанти и е направо ужасно на вкус.

Няма какво да кажем за закупеното в магазина масло. Тук вече е почти невъзможно да се намери нормално такова. Щандовете са пълни с огромно разнообразие и ярко оцветени опаковки. Само че това, което е в самата опаковка, трудно може да се нарече масло.

Вкусът е много, много близък до този на маслото. Ето защо много хора стоят пред щандовете и се чудят как да купят истинско масло, като гледат само външния вид и четат състава.

Но някои хора решиха да направят дързък ход.

Те решиха да опитат маслото веднага в магазина!

Да, да. Чухте ме. Самата аз наблюдавах картината как една баба взе пакетче масло, отвори опаковката, взе парченце масло с нокътя си и го сложи в устата си. Това беше пълен шок за мен.

Никога преди не бях виждала подобно нещо.

Тя стоеше там и опитваше маслото. Не й хареса. Тя затвори пакета, върна го и взе друг. И с него направи същото.

Не можах да го понеса. Попитах я дали е доволна от нещото което е направила. Дали някой би искал да си купи това пакетче масло след като тя го е опипала хубаво с нейните пръсти? Тя промърмори нещо на себе си и си тръгна, като остави второто пакетче на рафта.

След това и аз се отвратих и напуснах магазина. Не исках да купувам повече никакво масло.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой ще вземе Хекимян на работа сега на 30 бона заплата?
Next: Трагедия! Тийнейджъри убиха 19-годишен младеж насред улицата

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.