Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След като опитате този метод за разсад, никога повече няма да използвате друг начин
  • Новини

След като опитате този метод за разсад, никога повече няма да използвате друг начин

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
asrasrzsrzsrsrasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сигурни сме, че ще харесате този метод на разсад! След като го опитахме, не искаме да засаждаме растенията по друг начин.

Пластмасови бутилки с капацитет от 5 литра разрежете на половина.

 

Не правете дупки за дренаж – в бутилката спокойно можете да видите колко вода наливате. На дъното изсипете 2-сантиметров слой от натрошени черупки на яйца, след това 2 см пясък и 10-12 см добра почва.

 

Равномерно разпръснете 20 семена в 5-литровите бутилки. Ако капацитетът е повече, то семената, съответно също могат да бъдат повече. След това леко поръсете с пресен компост, покрийте с найлонова торбичка и поставете в гардероб, където е по-топло.

Семената от целина, чушки и патладжани започват да се сеят в средата на февруари, на 20 март можете да засадите доматите.

Полезен съвет: Необходимо е да покриете с полиетилен. Той създава влажен и топъл микроклимат, в който семената бързо развиват издънки.

Веднага след появата на разсада извадете полиетилена и поставете бутилките на прозореца. Поливайте според необходимостта.

 

През прозрачните стени на бутилките ясно ще виждате по колко вода наливате. Можете да правите това на всеки пет дни, но е възможно и по-често – в зависимост от това как разсадът расте.

Веднъж седмично винаги пръскайте с разтвор „Байкал“ и поставяйте бутилките колкото е възможно по-често на светлината, без да забравяте да посипвате с почва растенията по време на растежа.

Семената ще пораснат много бързо. Засадете растенията, както следва: Стиснете бутилката така, че почвата с разсад да падне в купа с вода. Измийте корените внимателно във водата и веднага засадете растението в почва.

 

Предимства на този метод:

    • чистота, тъй като не се изисква никакво пресаждане;
    • растенията не са травмират и се чувстват добре;
    • ускорява се скоростта на оцеляване;
    • предимства при транспортирането, например, от апартамента до почвата;
    • разсадът се развива на 100%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Взел парче алуминиево фолио и го поставил върху белег на ръката си, след 2 дни получил приятна изненада
Next: Показаха изненадваща снимка на великата Лили Иванова от далечната 1952г.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.