Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След като това момиче умира, неговите родители откриват скрита тайна зад огледалото
  • Новини

След като това момиче умира, неговите родители откриват скрита тайна зад огледалото

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
athenenasdasd.png

Атина е обикновено 12-годишно момиче.

Тя е част от голямо семейството, има още шест сестри и трима братя.
Един ден, момичето открива цицина на главата си…това променя всичко.

Лекарите й поставят опустошителна диагноза: рак на костите.

 

Не изпускай тези оферти:

Огромен и неочакван шок за Атина и нейното семейство! Момичето претърпява 7-часова операция за отстраняване на тумора. След операцията, тя преминава през химиотерапия и губи косата си. Атина остава оптимист и не губи надежда, но за съжаление ракът е много агресивен. Малко след като навършва 13 години, тя умира.

Няколко дни след смъртта на Атина, баща й чисти стаята й. Когато премества огледалото от стената, той забелязва нещо на гърба. Той е изпълнен с мастило, а думите са послание от дъщеря му.
„Не можех да повярвам. Там имаше почти 3000 думи. Това напълно ме отвя. Започнах да чета думите, но трябваше да спра, не издържах – това разби сърцето ми “ – разказва баща й.

 

Саморъчното сбогом на Атина е пълно с мъдрост. Ето някои красиви цитати от емоционалните думи на Атина:
„Щастието зависи от самите нас. Може би не става въпрос за щастливия край, може би всичко е, заради самата история.

Щастието е посока, а не дестинация. Бъдете щастливи, свободни, вярвайте, останете завинаги млади.

Знаете името ми, не историята ми. Чували сте това, което съм направила, но не и това, което съм преживяла. Любовта е като стъкло, изглежда толкова прекрасна, но е лесно да се разбие.

Всеки ден е специален, затова извлечете максимума от него.

Любовта е рядкост, животът е странен, нищо не трае вечно, а хората се променят. Животът е игра за всеки, но любовта е единствената награда.

Не забравяйте, че животът е пълен с възходи и падения, без падения възходите не означават нищо.

Няма причина да плачете, защото знам, че ще бъдете с мен. “

Continue Reading

Previous: Един богаташ реши да обиди учителя пред всички! Отговорът ѝ беше невероятен!
Next: Последната тайна: Какво пише в мистериозното писмо на Елизабет II, което може да бъде отворено едва през 2085 г?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.