Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След новата експертиза на Дебора: Прокуратурата повдига още обвинения на Георги
  • Новини

След новата експертиза на Дебора: Прокуратурата повдига още обвинения на Георги

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
debeqtqwrasr.png

Районната прокуратура в Стара Загора обединява двете разследвания спрямо Георги Георгиев заради нападението с макетен нож над 18-годишната Дебора Михайлова и ще му повдигне нови обвинения.

„След извършен анализ на събраните доказателства от разпити на свидетели, включително допълнителeн разпит на пострадалата Д.М., писмени доказателства, включително допълнителна съдебномедицинска документация, представена от процесуалния представител на пострадалата, изготвените заключения по назначените експертизи –

комплексна петорна съдебномедицинска експертиза, техническа, тройна комплексна експертиза – ДНК, дактилоскопна и трасологична, наблюдаващите прокурори от Районна прокуратура-Стара Загора обединяват разследванията по двете досъдебни производства спрямо Г.Г. (на 26 г.) и предстои да му повдигнат нови обвинения“, съобщиха от държавното обвинение.

Новите квалификации са за извършени три престъпления – по чл. 143, ал.1 от Наказателния кодекс, по чл. 131, ал.1, т.5 и т.9 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от Наказателния кодекс и по чл. 144, ал.3, вр. чл. 26, ал.1 от Наказателния кодекс.

Престъплението по чл. 143, ал.1 от Наказателния кодекс е за това, че на 26 юни 2023 г. в Стара Загора, в стая в апартамент е принудил Д.М. да претърпи нещо противно на волята й, като остригал част от косата й и употребил сила – удар с юмрук.

Престъплението по чл. 131, ал.1, т.5 и т.9 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от Наказателния кодекс е за това, че на 26 юни 2023 г., с особена жестокост и по особено мъчителен начин е причинил на Д.М. двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, мозъчен оток и лека мозъчна контузия, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и порезни рани, довели до обезобразяване на лицето и на други части от тялото.

Повдигането на новите обвинения ще се извърши лично от наблюдаващите прокурори в присъствието на защитниците на обвиняемия, който е с определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство, водено срещу него.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Роскосмос обясни защо Луна-25 се разби в Луната
Next: ММС направи важно обещание относно Нургюл

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.