Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След новината за сватбата: Откраднаха луксозната електричка на Юнона пред очите й
  • Новини

След новината за сватбата: Откраднаха луксозната електричка на Юнона пред очите й

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
sfdhlkfdkhdkfhkfdhgf.png

След радостта от новината, че се омъжва, фолкпевицата Юнона трябваше да изживее съвсем противоположна палитра от емоции, свързана с кражбата на луксозния й електрически автомобил.

 

Новината съобщи самата изпълнителка в профила си в социалните мрежи, където става ясно, че скъпарското й возило било откраднато само в рамките на две минути, в които е била отключена – от мъж с качулка и шапка. Това се случва на 25 ноември, докато певицата си е била вкъщи.

 

„Както са казали хората, но малко променено от мен: „СЛЕД СВАТБА, СЛЕДВА БРАДВА“. Вчера се прибрах от най-красивата държава (лично за мен) Автралия, в нашата мащеха България, грозния разграден двор, който всеки руши и остава ненаказан. Кацнах сутринта около 10:00 и притеснена от снежната ситуация, побързах, въпреки почивния ден, да се опитам да намеря зимни гуми за автомобила си (все пак дни по-рано беше все още жега) и успях, благодарение на ПРИЯТЕЛИ.

Поканих своето семейство да ми гостуват и те дойдоха от Стара Загора следобед. Седнахме да се почерпим за всичко хубаво, което ни се случи в пътуването, а и вчера празнувахме рождения ден на нашия Георги. Колата ми беше спряна точно под терасата ми и гледана от видеонаблюдение.

Излязоха гостите ми да пушат на същата тераса в 18:48 ч. и ме попитаха кога успях да я преместя в гаража. Изтръпнах… И даже си помислих, че се шегуват. Излязох и нея я нямаше. Видях как само 2 минути по-рано мъж с шапка и качулка, необезпокоен от осветлението и камерите, я отключва и потегля… Моля всички Вас, а Вие сте много и всички сме по-силни, ако някой в момента я вижда някъде, да ми сподели!

Чувството да установиш, че някой е навлязъл толкова близо в пространството ти е ужасно… За съжаление съм поредния случай в грозната статистика. Опитвам се да бъда позитивна, но не ми се получвава. Наистина в многоетажието ние живеем в най-долния подземен етаж…

Благодаря на ВСИЧКИ ВИ предварително!“, гласи поста на Юнона. И по всичко изглежда, че поне към момента колата й не е открита./show.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Минерална вода, която лекува всичко, привлича нуждаещи се в това родопско село
Next: Сaмo зa минутa пpoчeтeтe, cтpувa cи: Щe ви oтвopи oчитe зa цял живoт!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.