Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • СЛЕД ПОРЕДНИЯ РЕМОНТ НА ЗАКОНА: Връчват ни фиша от КАТ с данъците
  • Новини

СЛЕД ПОРЕДНИЯ РЕМОНТ НА ЗАКОНА: Връчват ни фиша от КАТ с данъците

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
sdfgfhdfhfgh.png

О бщините също ще могат да връчват електронни фишове на нарушителите на пътя. Това ще става възможно при плащане на данъците например или при получаване на друга административна услуга.

Това предвиждат част от промените в Закона за движението по пътищата, които депутатите гласуваха на първо четене. Народните представители одобриха 4 проекта – 1 на ГЕРБ-СДС и 3 на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ).

С този на ГЕРБ-СДС се дава възможност Пътна полиция да има пълен достъп до камерите в града.
Санкции

Санкции ще се налагат за превишена скорост, преминаване на червен светофар или при шофиране в насрещното. 70% от приходите от наложените глоби от тези нарушения ще остават в бюджетите на общините. Органите на МВР ще проверяват документите за самоличност и книжките както на водача, така и на пътниците и ако имат невръчени електронни фишове за нарушения, ще им ги дават.

Предложенията на Божидар Божанов от ПП-ДБ залагат премахване на всички стикери от предното стъкло на автомобила и замяната им с автоматизирани справки в централизирани регистри. В момента на стъклото на колата се лепят стикерът от Гражданската отговорност и годишният преглед. Сред другите идеи е отпадането на контролния талон към свидетелството за управление и заплащане на глоби онлайн, без да се налага те да бъдат връчени присъствено.
Забрана

Колегата му Настимир Ананиев предвижда глоба от 1500 до 2000 лева за всеки, който кара кола без книжка. Същото ще важи и за собственик на автомобил, длъжностно лице и водач, който предостави колата си на неправоспособен водач или на такъв, употребил алкохол и наркотици.

При повторно нарушение глобата ще бъде от 2500 до 3500 лева. В рамките на една година за младите шофьори има забрана да управляват автомобил с над 120 конски сили, както и да шофират през нощта – между 22,00 и 6,00 часа сутринта. Всеки, преминал неправилно през прелез, го грози глоба от 3000 лева и 12 месеца без право да управлява МПС.

При дебатите депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов предложи в учебните програми след 9-и клас да се включи изучаването на правилника за движение по пътищата. Социалистът Георги Свиленски разкритикува идеята на ГЕРБ-СДС общините също да връчват глоби.

Според него налагането на фишове и актове трябва да става единствено от МВР. На свой ред Александър Ненков от ГЕРБ-СДС му отговори, че има над 500 000 невръчени наказателни постановления. Настимир Ананиев от ПП-ДБ изтъкна, че 12% от произшествията с нови водачи са през деня, а през нощта са двойно повече.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КРИЗА: Глад за автомонтьори с 6 бона заплата, няма кой да ни оправя колите
Next: Мика Зайкова разкри докога ще я има управляващата сглобка

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.