Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След рака на гърдата: Нова тежка диагноза порази Маргарита Михнева
  • Новини

След рака на гърдата: Нова тежка диагноза порази Маргарита Михнева

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
gasrasdwqytastas.png

Изход винаги има, няма да се даваме, категорична е Михнева.

20 години след като пребори тежката диагноза “рак на гърдата”, популярната журналистка Маргарита Михнева е изправена пред ново предизвикателство. При рутинна проверка лекарите установили, че тв звездата има рак на костите налагаща спешна операция. Михнева признава пред „Уикенд“, че била шокирана, но успяла да запази самообладание и да поиска съвет какво да прави занапред.

Хирургическата интервенция продължила с часове. Били и отстранени три ребра, което веднага се отразило на фигурата й. Нейни приятели решили, че вляза в отлично форма и не допускали, че минава повторно през ада, при това 20 години след рака на гърдата.

Журналистката решила да пази операцията в тайна защото не искала да я одумват, гледала да не натоварва хората и да не показва пред дъщеря си Неда, че е притеснена. Като излязла от болницата заваляли поздравления за външния й вид. Тя благодаряла, но под носа си мърморела: „Да, бе! Как познахте, че съм добре като ме виждате с шапка и очила?!“.

Човек трябва да гледа най-вече здравето си. Нищо друго не е важно – в това се убедих. Рак на костите! Ужасяваща диагноза е това, на никого не пожелавам да я чуе, нищо не ме болеше, отидох просто на рутинен преглед .Направих си си изследвания и хоп – отново се оказах онкоболна.

От рака на гърдата съм имала разсейки в костите. Изрязаха ми три ребра- седмо осмо и девето. Такава операция за първи път се правеше в България. Мислех да се оперирам в Швейцария, шефът на дъщеря ми щеше да помогне, но казаха че могат да ме оперират най-рано след четири месеца, което при агресивен рак е доста време.

Разбрах че нашето здравеопазване е повече от добро.

Порежеш се и веднага може да отидеш в „Пирогов“. Ще те приемат И оправят. А там се чака доста.

Няма да крия – много болезнена операция беше. Болеше доста силно, Като излязох от упойката. Възстановявам се още. Не мога да вдигна тежко, Не мога да обикалям както правих едно време. Представях и да шофирам. Промених си напълно начина на живот. Не мога да ходя дори при Неда, да гледам внучетата.

От всички възможни неща напоследък на главата ми идат само болести. Чудя се на лошия си късмет, но вярвам, че един ден всичко ще се оправи. Припомня, че бучката в гърдата също открили по време на рутинен преглед. Било през лятото на 2002 година. Взела си отпуск, за да плажува във Варна, но решила да използва времето за рутинен преглед. Резултатите я шокирали, туморите били два.

Аз съм жива благодарение на това, че навреме направих всички операции. Хората в моето положение трябва да вярват, че изход винаги има. Няма да се даваме я, откровена е журналистката.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 10-те златни правила на Слави Трифонов, това е истината за него
Next: Нейният втори баща продаде колата си, за да плати сватбата, а години по-късно тя го изненада с ТОВА

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.