Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След рака на гърдата: Нова тежка диагноза порази Маргарита Михнева
  • Новини

След рака на гърдата: Нова тежка диагноза порази Маргарита Михнева

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
gasrasdwqytastas.png

Изход винаги има, няма да се даваме, категорична е Михнева.

20 години след като пребори тежката диагноза “рак на гърдата”, популярната журналистка Маргарита Михнева е изправена пред ново предизвикателство. При рутинна проверка лекарите установили, че тв звездата има рак на костите налагаща спешна операция. Михнева признава пред „Уикенд“, че била шокирана, но успяла да запази самообладание и да поиска съвет какво да прави занапред.

Хирургическата интервенция продължила с часове. Били и отстранени три ребра, което веднага се отразило на фигурата й. Нейни приятели решили, че вляза в отлично форма и не допускали, че минава повторно през ада, при това 20 години след рака на гърдата.

Журналистката решила да пази операцията в тайна защото не искала да я одумват, гледала да не натоварва хората и да не показва пред дъщеря си Неда, че е притеснена. Като излязла от болницата заваляли поздравления за външния й вид. Тя благодаряла, но под носа си мърморела: „Да, бе! Как познахте, че съм добре като ме виждате с шапка и очила?!“.

Човек трябва да гледа най-вече здравето си. Нищо друго не е важно – в това се убедих. Рак на костите! Ужасяваща диагноза е това, на никого не пожелавам да я чуе, нищо не ме болеше, отидох просто на рутинен преглед .Направих си си изследвания и хоп – отново се оказах онкоболна.

От рака на гърдата съм имала разсейки в костите. Изрязаха ми три ребра- седмо осмо и девето. Такава операция за първи път се правеше в България. Мислех да се оперирам в Швейцария, шефът на дъщеря ми щеше да помогне, но казаха че могат да ме оперират най-рано след четири месеца, което при агресивен рак е доста време.

Разбрах че нашето здравеопазване е повече от добро.

Порежеш се и веднага може да отидеш в „Пирогов“. Ще те приемат И оправят. А там се чака доста.

Няма да крия – много болезнена операция беше. Болеше доста силно, Като излязох от упойката. Възстановявам се още. Не мога да вдигна тежко, Не мога да обикалям както правих едно време. Представях и да шофирам. Промених си напълно начина на живот. Не мога да ходя дори при Неда, да гледам внучетата.

От всички възможни неща напоследък на главата ми идат само болести. Чудя се на лошия си късмет, но вярвам, че един ден всичко ще се оправи. Припомня, че бучката в гърдата също открили по време на рутинен преглед. Било през лятото на 2002 година. Взела си отпуск, за да плажува във Варна, но решила да използва времето за рутинен преглед. Резултатите я шокирали, туморите били два.

Аз съм жива благодарение на това, че навреме направих всички операции. Хората в моето положение трябва да вярват, че изход винаги има. Няма да се даваме я, откровена е журналистката.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 10-те златни правила на Слави Трифонов, това е истината за него
Next: Нейният втори баща продаде колата си, за да плати сватбата, а години по-късно тя го изненада с ТОВА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.