Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След скандал на пътя убиха брутално таксиджия в София, оставя три малки момиченца сирачета
  • Новини

След скандал на пътя убиха брутално таксиджия в София, оставя три малки момиченца сирачета

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
poliasicaisciasc.png

Престъплението е извършено в кв. „Разсадника“

Убийство е извършено в събота вечер в София.

Таксиметров шофьор e починал след спречкване на пътя, според МВР.

Престъплението е извършено в кв. „Разсадника“, в района на ул. „Хъшове“ и ул. „Рибен буквар“. Сигналът до полицията е подаден в 18.30 ч, предава Нова Задържан e 23-годишен мъж.

Не изпускай тези оферти:

По информация поводът за конфликта е засичане от страна на таксиметровия шофьор. Той е засякъл друга кола, в която са пътували момиче и момче. Момчето е слязло от автомобила и е ударил таксиметровия шофьор, който е изпаднал в безсъзнание и в последствие е починал.

След това хора от квартала са се нахвърлили да бият нападателя, който е задържан в Трето РПУ. По данни на МВР арестуваният е с криминална регистрация за шофиране с алкохол. Огледите на място продължават.

Близки на жертвата са се събрали на мястото на убийството с искане за справедливост.

Таксиметровият шофьор, издъхнал след побой в София, оставя три малки момиченца сирачета, предаде bTV.

​​​​​​“Четирима човека са били нападателите. Нападнали са го с огромна агресия. Извадили са го от колата. Удряли са го докато е бил на земята. Той по някакъв начин е успял да се надигне и да звънне на брат си. В момента, в който брат му е дошъл, той се е свлякъл на земята и е починал“, разказа пред телевизията приятел на убития.

По думите му мъжът е работел като таксиметров шофьор в последните 10 години.

„Не е агресивен. Много добър човек е. Винаги е бил отзивчив и добър“, добави той.

„От години говорим за сигурността ни по време на работа, от години ни отписват, започнем ли да говорим за паник бутони, за сигурност на работното място“, даде пример Красимир Цветков, председателя на Националния таксиметров синдикат.

Той добави, че браншът не може повече да търпи това.

„Нощната смяна вози най-голямата измет и не е защитена по никакъв начин“, добави председателят, като към мнението му се присъединиха и негови колеги, визирайки пияни и дрогирани клиенти. Колегите на нападнатия уточниха, че починалият е баща на три деца.

Посред нощ част от булевард „Цариградско шосе“, в района на Ректората и бул. „Евлоги Георгиев“ бяха отцепени от полицията.

Тази сутрин таксиджиите освободиха трасето за движение след разговор с кмета на столицата Йорданка Фандъкова заради предстоящия днес Маратон на София.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Опрощават дългове на хора, ако са над 7100 лв
Next: От мястото! Преди малко тук убиха млад мъж в София! Убиецът е

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.