Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След скандал на пътя убиха брутално таксиджия в София, оставя три малки момиченца сирачета
  • Новини

След скандал на пътя убиха брутално таксиджия в София, оставя три малки момиченца сирачета

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
poliasicaisciasc.png

Престъплението е извършено в кв. „Разсадника“

Убийство е извършено в събота вечер в София.

Таксиметров шофьор e починал след спречкване на пътя, според МВР.

Престъплението е извършено в кв. „Разсадника“, в района на ул. „Хъшове“ и ул. „Рибен буквар“. Сигналът до полицията е подаден в 18.30 ч, предава Нова Задържан e 23-годишен мъж.

Не изпускай тези оферти:

По информация поводът за конфликта е засичане от страна на таксиметровия шофьор. Той е засякъл друга кола, в която са пътували момиче и момче. Момчето е слязло от автомобила и е ударил таксиметровия шофьор, който е изпаднал в безсъзнание и в последствие е починал.

След това хора от квартала са се нахвърлили да бият нападателя, който е задържан в Трето РПУ. По данни на МВР арестуваният е с криминална регистрация за шофиране с алкохол. Огледите на място продължават.

Близки на жертвата са се събрали на мястото на убийството с искане за справедливост.

Таксиметровият шофьор, издъхнал след побой в София, оставя три малки момиченца сирачета, предаде bTV.

​​​​​​“Четирима човека са били нападателите. Нападнали са го с огромна агресия. Извадили са го от колата. Удряли са го докато е бил на земята. Той по някакъв начин е успял да се надигне и да звънне на брат си. В момента, в който брат му е дошъл, той се е свлякъл на земята и е починал“, разказа пред телевизията приятел на убития.

По думите му мъжът е работел като таксиметров шофьор в последните 10 години.

„Не е агресивен. Много добър човек е. Винаги е бил отзивчив и добър“, добави той.

„От години говорим за сигурността ни по време на работа, от години ни отписват, започнем ли да говорим за паник бутони, за сигурност на работното място“, даде пример Красимир Цветков, председателя на Националния таксиметров синдикат.

Той добави, че браншът не може повече да търпи това.

„Нощната смяна вози най-голямата измет и не е защитена по никакъв начин“, добави председателят, като към мнението му се присъединиха и негови колеги, визирайки пияни и дрогирани клиенти. Колегите на нападнатия уточниха, че починалият е баща на три деца.

Посред нощ част от булевард „Цариградско шосе“, в района на Ректората и бул. „Евлоги Георгиев“ бяха отцепени от полицията.

Тази сутрин таксиджиите освободиха трасето за движение след разговор с кмета на столицата Йорданка Фандъкова заради предстоящия днес Маратон на София.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Опрощават дългове на хора, ако са над 7100 лв
Next: От мястото! Преди малко тук убиха млад мъж в София! Убиецът е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.