Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След смъртта: защо дните 3, 9 и 40 имат специално значение и как правилно да си спомним починалия
  • Новини

След смъртта: защо дните 3, 9 и 40 имат специално значение и как правилно да си спомним починалия

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
sdfvfkdbfgkbknghnhg.png

Поменаването на мъртвите е важен обред в православието, който се подчинява на определени правила и канони на църквата. Според тези канони поменът не се ограничава до деня на смъртта и изисква специално внимание през определени периоди, като 3, 9 и 40 дни след смъртта. Прочетете повече за това в материала на портала rsute.ru.

Три най-важни дати

Третият ден се счита за ключов, когато душата за първи път се обръща към Господ. По това време тя се освобождава от своите земни скитания и привързаности, издигайки се в духовните сфери. Помените, провеждани на третия ден, играят важна роля в този процес, като помагат на душата да напусне света на живите.

Деветият ден е вторият момент пред Бога. Душата е в небесни места, инспектира жилищата, предназначени за праведните, и съжалява за своите недостатъци и недоразумения. Заупокойната вечеря на деветия ден е с цел умилостивяване на Бога и молитва за починалия.

Четиридесетият ден става третият момент пред Бога, където душата в подземния свят вижда страданието на грешниците. На 40-ия ден настъпва Страшният съд, което прави тази дата ключова. Роднините се молят за душата, изкуплението на греховете и помненето на добрите дела на починалия.

Спазването на православните обичаи включва молитва за него, поръчване на сврака и панихида, измиване на тялото на починалия, подготовка за погребението, организиране на изкопаване на гроб, провеждане на панихида и накрая погребението. Тези стъпки помагат на роднините да се сбогуват с човек, преминал в друг свят, и да отведат душата му до безкрайните небесни простори.

Как правилно да помним мъртвите на 9-ия ден?

Възпоменанието на мъртвите на деветия ден е периодът, през който настъпва вторият момент пред Бога. Душата, преживяла периода от третия до деветия ден, е в рая, където се запознава с местата, предназначени за праведните. През това време тя преценява действията си и съжалява за липсата на саможертва в живота си. За облекчаване на съдбата на починалия и утеха на близките на деветия ден се прави поменална вечеря.

Православните обичаи предполагат няколко важни точки на този ден. На първо място е важно да кажете мили думи и да се помолите за душата на починалия. Организирането на възпоменателна вечеря, когато близките се събират и прекарват времето си в топла атмосфера, е неразделна част от този период. Посещението на гроба, поръчването на служба в храма и оставянето на дарове също са включени в ритуалите, които помагат за утеха на душата на починалия.

Как правилно да помним мъртвите на 40-ия ден?

Важна роля играе поменът на починалия у дома. Роднините се събират и си спомнят починалите. Храната на този ден трябва да бъде специална, но в същото време проста и скромна. Сервирането на познати ястия като пайове, палачинки и рибена чорба създава атмосфера на взаимно разбиране и подкрепа.

Важен аспект е да избягвате употребата на алкохол през този ден. Това се счита за уважение към починалия и неговата душа и също е част от благочестив ритуал.

Заупокойна молитва за всички починали

„Върховни Господи, Исусе Христе, Боже наш, погледни от височината на Твоето светилище на душите на починалите Си слуги, имената на мъртвите, и им прости всички грехове, волни и неволни, и сътвори за тях Твоето царство и отвори за тях портите на блаженството и им дай почивка на място светло, на хладно място, на мирно място, откъдето са премахнати всички болести, плач и въздишка. Всеки човек е грешник и в липсата на неговите добри дела има простота. Но Ти си един, безгрешен, и Твоята правда е правда завинаги, и Твоето слово е истина. Затова, Владико, упокои починалите Твои раби, имената на умрелите, на светло място, на прохладно място, на мирно място, откъдето се отстраняват всички болести, плач и въздишка. И не помни всичките им грехове, волни и неволни, които са съгрешили с думи, дела и помисли, и им прости, Ти си нашият Премилосърден и Човеколюбец. Понеже Бог е Благ и Човеколюбец, на Теб отдаваме слава, Отец и Син и Свети Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин“.

Continue Reading

Previous: И това доживяхме в България, обяви професор Рачев по БТВ
Next: Карма – Човекът, който ме блъсна в метрото и ме обиди, току що влезе на интервю за работа при мен

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.