Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 15 години: Извънземни отново кръжат над село Лопушня?
  • Новини

След 15 години: Извънземни отново кръжат над село Лопушня?

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
asduasudaskdasoitsaotas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди 15 години село Лопушня се прочу с нашествието на извънземни. Малкото селце осъмна с тайнствени кръгове и странни кръжащи светлини в небето, които провокираха слухове за извънземно нашествие.

Необичайните явления докараха мигом прилепите от „Нощен Труд”, които на първа страница разказаха за споходеното от НЛО село край Годеч.

 

На водеща страница вестникът разказа как местните хора късно вечер виждат странни светлини и движения. Десетки жители на Годеч и приходящи се стичаха дълго след това в селото, а историята не остарява и до днес, пише aktualenglas.info.

 

Село Лопушня се намира срещу северния склон на Чепън планина, в него живеят 47 души

 

Донка Иванова е сред героите на „Нощен Труд” тогава. Жената първа забелязва странните кръгове на поляна, близо до последните къщи в селото. В Световния ден на НЛО – 2 юли, и 15 години по-късно „Актуален глас“ отива до село Лопушня, където Донка заведе репортер до поляната.

 

Донка Иванова показва къде са били кръговете, днес от тях няма и спомен, а ливадата се коси

 

„Ето тук (бел. ред. на поляната ) баба Марийка, чиято къща е точно срещу поляната, през лятото вижда странна светлина. Първоначално си мисли, че е фар от мотор или кола. Движещата се светеща топка обаче идва към къщата й, отдалечава се и пак се връща. Изведнъж се дръпва назад и изчезва в нищото. На другата вечер се престрашихме всички от селото и се наредихме да чакаме светещото кълбо, но не се появи.

 

Мина се време и с мъжа ми тръгнахме към гробищата, които са накрая на тази поляна, и ни се набиха на очи съвършено направени кръгове, които бяха все едно начертани с пергел с различна големина – от 2 м. диаметър до 6 метра. Бяха един до друг най-различни. Първо мъжът ми ги забеляза. Помислих си, че ако се видят отвисоко, ще излезе някаква фигура като житните кръгове. Тогава дойдоха и от „Нощен труд“, снимаха ги. Много хора идваха след това в селото, за да ги видят“, спомня си Донка, която живее недалеч от мястото.

 

„През лятото на 2012 г., юли месец, адска жега, около 22 ч. лъч светлина, наподобяващ огнено кълбо, се спусна над гората. Кучетата започнаха да лаят, защото усетиха, че се случва нещо необичайно. Накрая се отдалечи и изчезна.“, разказва друг случаи Донка.

Антоанета Велева живее от две години в Лопушня. Купува си къща в селото и без да знае мълвата за извънземно присъствие в района, свидетелства пред „Актуален глас“ за странни светещи явления, идващи от небето.

 

„Първият път, в който видях нещо нетипично, беше през пролетта на миналата година. Легнах си, обърнах се с глава към стената, но изведнъж видях някакво отражение на стената. Реших, че по пътя минава кола.

 

Погледнах, нямаше нищо, не се чуваше и никакъв шум. Когато вдигнах поглед към баира, видях огромно жълто светещо петно. То дойде като фар до къщата, кръжа около минута и се спусна надолу към манастира (бел.ред. Шумският манастир). Там остана около половин час, дигна се нагоре и замина зад планината“, обяснява Антоанета.

 

„Наскоро, пак около 22.30 ч., тогава обикновено гася телевизора и си лягам, 7-8 малки светещи кръгове се спускаха по диагонал от небето и изчезваха“, разказва още жената за играта на светещите обекти в нощното небе над Лопушня.

Не липсват и скептици, които обобщават като „пълни глупости“ свидетелските разкази. При всички случаи обаче интересът към нетипичните явления в района на селото продължава и тепърва ще привлича още любители на срещи от третия вид. А ние ще ви държим информирани за видимо случващото се – било то с битов или извънземен характер.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се включва това нещо? Пътник приземил самолет след припадане на пилота
Next: Мъж от Русе намери заровено голямо имане в двора си при изкопни работи и се хвана за главата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.