Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 21 години! Ужасяващо разкритие за изчезването на дъщерята на Ал Бано и Ромина
  • Новини

След 21 години! Ужасяващо разкритие за изчезването на дъщерята на Ал Бано и Ромина

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
asbsabldhkdfkh.png

Дъщерята на звездния дует Ал Бано и Ромина Пауър – Иления Каризи, най-вероятно е била убита от бивш шофьор на камион и известен серион убиец, съобщава агенция „Анса”. Тя изчезна безследно на 31 декември 1994 г.

в Ню Орлиънс, щата Луизана, когато беше на 23 години. Сега Ал Бано е потвърдил пред „Анса” във вторник от дома си край Бриндизи, че италианската полиция е взела от него и от другите му деца проби.Целта е те да бъдат сравнени с ДНК-то на труп на жена, намерена в град Тампа, щата Флорида.

 

Следите на полицията водят към Кийт Хънтър Джесперсън – 60-годишен канадец, който излежава три доживотни присъди в щатския затвор Сейлъм, щата Орегон.

 

120-килограмовият сериен убиец е известен като Хепи Фейс – „щастливото лице”, заради усмивката, която рисува под самопризнанията си, изпращани от него до вестниците. Той се хвали с убийствата на 160 души, но е доказано, че е умъртвил 8 жени. Сред тях е намерената в Тампа жена.

Жертвата се представила като Сюзън. Това е псевдонимът, който Иления си е избрала по време на престоя си в САЩ. Трупът е намерен на 15 септември 1994 г., а Кийт Джесперсън не помни добре кога точно е извършил убийството.

 

През 2014 г. полицията в Палм Бийч моли експерта Пол Муди да реконструира лицето на неразпознатата жена от Тампа с помощта на заподозрения в престъплението Джесперсън. Приликата с Иления е поразителна, но въпреки това всяко съмнение ще отпадне едва след ДНК експертизата.

 

През миналия декември трибунал в италианския град Бриндизи – района, в който беше последната жилищна регистрация на Иления, обяви дъщерята на певците официално за мъртва. Това стана по молба на самия Ал Бано. Съдът спази процедурата и 2 г. очакваше новини за евентуалната съдба на момичето.

До последно Ромина Пауър вярваше, че Иления е жива, докато Ал Бано се беше примирил, че дъщеря му е умряла в Ню Орлиънс, след като според очевидец се хвърлила от мост в река Мисисипи. Трупът, обаче, така и не беше намерен. През 2011 г. имаше твърдения, че Иления може би е в манастир в Германия, но информацията отново не се потвърди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-сетне! Парламентът каза Да на споразумението, а протестиращите
Next: Драма в ефира на bTV: Хората на Слави Трифонов извъртяха номер на Цветанка Ризова

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.