Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 63 години брак те починали с разлика от минути: Тогава синът им видял нещо странно
  • Новини

След 63 години брак те починали с разлика от минути: Тогава синът им видял нещо странно

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
sdfvfdshfghfghgfh.png

Трогателната история на тези съпрузи илюстрира известната фраза „Докато смъртта не ни раздели“.

След 63 години брак Хенри и Жанет дьо Ландж умрели с разлика от няколко минути на възраст от 86 и 87 години. Но това, което се случило малко по-късно е много мистериозно!

 

Жанет се борила с болестта а Алцхаймер 7 години и живеела в старчески дом.

Съпругът й пък боледувал от рак на простатата, но няколко пъти на ден посещавал жена си. На 31 юли 2016 година от болницата се обадили на роднини на двойката и казали, че здравето им рязко се влошило и животът им е в опасност.

 

Няколко месеца преди това Хенри поискал да бъде преместен в старческия дом, за да живее заедно със съпругата си. Те били много щастливи и денонощно били един до друг. В деня, когато старците починали, децата им били с тях в болницата.

Първоначално лекарите казали, че Хенри ще умре по-рано от жена си, тъй като пулсът му е много слаб. Но после медицинските служители съобщили, че състоянието на Жанет също е близо до смъртта. През цялото това време децата четяли на родителите си Псалми.

Когато жената починала, синът отишъл до баща си и му казал, че тя си е отишла и че бащата може вече да не се бори и да почине в мир.

В този момент бащата за пръв път от много време отворил очи, погледнал жена си и си отишъл след 20 минути.

Но скоро един от братята забелязал нещо странно. Когато погледнал часовниците, той видял, че те показвали 17:30. Макар вече да било много по-късно.

Оказало се, че часовниците в болницата спрели в момента на смъртта на бащата. Това било много мистериозно.

Самите деца го възприемат като знак свише, означаващ, че не трябва да тъгуват и да скърбят за смъртта на родителите си, защото те си отишли точно когато им е дошло времето.

Това е просто невероятна история. Колкото и печална а е смъртта, вероятно точно за такъв изход си мечтаят повечето хора. Не само животът, но и смъртта на тези съпрузи станало истинско доказателство за силата на любовта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На този роден пазар има ракийка по 6 лева, сиренце по 10 лева килото, един суджук е 8 лева
Next: Вила в Рая! Вижте луксозното гнезденце на Халваджиян за 2 милиона на Малдивите

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.